Забройках си един страхотен мъж.
И, честно казано, струваше си хъса.
Ловът бе интересен. Но веднъж
следях го със колата и закъсах.
Героят мой с костюм "Пиер Карден" ...
Нежност
С вродена нежност погалваш ми сърцето,
болката в душата неусетно заличи.
На нова страница ще пиша аз либрето,
за цигулка и пиано - в сърцето да звучи. ...
Денят, в който те срещнах аз,
спря да върви и време и час!
С нежната си усмивка ме дари
и тъжното минало от паметта ми изтри!
Дали случайността присъствието ти ...
вдъхновено от
Ако си много сам и са самотни дните ти,
ако залипсвам ти просто от тъжното,
пусни си тази музика в нощите,
може би ще се срещнем във сънищата. ...
Дни и нощи идваш на морския бряг,
там искам да сме двама на твоя свят.
Любувам се, мечтая да бъда морската вода,
в която си сега, да те галя с ръката на любовта.
Да съм морски бриз в твоята коса, ...
Ако не те потърся до утре,
иди в моята стая там в дъното -
онази с белите стени и старите мебели.
Там, където тихо четях по цяла нощ.
Иди и отвори малкото шкафче, ...
Протягаш ръце към звездите безбройни,
но уви, по-високо издигат се те.
Разперваш ръце и копнееш да литнеш,
но уви, без крила в този свят си роден.
Поглеждаш отдолу стеблото високо ...
Онази нощ, когато те намерих,
изгубих себе си в очите ти бездънни.
Сърцето ми от страст неистово трепери,
подобно вятър див, преди да съмне.
И сгушен в твоя необятен свят, ...
Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка, ...
Не си отивай, мила моя.
Без твоите ръце не мога да заспя.
В косите ти се гушва същността ми.
В очите ти се буди радостта.
Не тръгвай към вратата, моля те, недей! ...
Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване ...
Морето бушува, морето шуми,
то се надига с бесни вълни
и капките пяна са сякаш сълзи,
изпаднали от две тъжни женски очи!
Небето е мрачно и облаци сиви ...
Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,
полудяла по хребет вековен.
Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,
и отвя всички минали спомени...
До сърцето ми тихо остави – трева, ...
Надничат хлевоусти дните – влак по гарите ми пътни
с товар от рани живи, свили спомени във чувствен бинт...
Нима бях аз... Любов изхвърлях в кофите крайпътни...
Животът предизвикваше ме с жаден, омагьосващ финт.
От звън на ветрове събуждах песен и душата ми ехтеше. ...