Стихове и поезия от съвременни български автори
Изповед
Мястото е хубаво...
Звънях ти, но даваше свободно...
Исках да ти кажа "Ела при мен!"...
Нуждая се от теб... ...
Акростих
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее. ...
Как се става поет
много любов.
Сърцето си
оставяш
на единия ...
В четири
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...
Колко...
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...
Някога
когато съм сам,
утринният мрак
прилича
на туш в ученическа чанта, ...
За теб
В кратера
на бездната се спускам.
Стръмно е пред мен в тъмата.
Вдигна ли очи нагоре, ...
Предпролетен етюд
Днес леденият вятър
се топи от мъка
по разголеното рамо
на една все още недостъпна пролет. ...
От тук
(на мама)
******
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия ...
Минали неща
… болеше ме от изневярата ти!
Нарани ме много…
Но това вече е минало.
Минало, за което не си струва ...
* * * (От фруктиера пия)
пия
мляко прясно
с мед -
плодът ...
Репортерка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
гледам те в екрана –
колко ти приляга...
и си сладурана!
Ала като почна ...
Второ слово за колежките
Предизвикал мощен трус.
Искал той в УНСС-то
да изкара някой курс.
Чул, че там себеподобни ...
Червено куче
Видях червено куче на една картина.
Изложбата бе пълна със ценители.
И всеки край картината премина.
Със безразличие. Или с възхита. ...
Корабът
изскърца глухо, след това замря,
обгърнат в пясъчни обятия!
Застина той и своята съдба,
зачака смело, но и търпеливо; ...
Да решим спора
три врабеца лекокрили,
седем свраки празноглави,
девет врани черноглави.
Моля ви, сметнете вие, ...
Моят пристан
Защото тогава имаш сили да се бориш и да живееш достойно!!!
Искам да открия моя пристан!!!
===========================
Денят навън е тъй прекрасен, ...
Питане
полза може и да има,
но кога онези Горе
ще ни заброят за хора?!?
В името на Вечерницата
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради ...