Стихове и поезия от съвременни български автори
Забрава
които във душите ни горяха -
запалени от падаща звезда,
отчупена от лунната ни стряха.
Забравихме за топлите черти ...
Етно
Обичам Етно.
Обичам шарените, стърчащи кичурчета из твоята коса.
Обичам Етно.
Обичам твоите искрени кафяви очи, пълни с горящ, затоплящ огън. ...
Страх от любовта
аз го повторих "обичам те"
хвана ме за ръка
вече не ни дели голямата река
прегърна ме силно ...
Коприва
Розата е приказно красива!
И е малко странно, може би,
че съм взел да пиша за коприва.
Но, като започнем от това, ...
Без теб
Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява. ...
Бяло мастило, черни листа
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило ...
Моето ТИ
Ти ме караш да настръхвам,да трептя,
както трепти струната на китарата -
под пръстите ти.
Сякаш усещам допира на козина, ...
Храбър ли си - ще умреш!
Стон подир стон се понасят в нощта.
Кръвожаден вампир броди по света.
Студено сърце, жестоко сърце.
Хората слепи живеят в лепкав мрак; ...
Откри ли ме?
или съдбата беше благосклонна,
да срещнеш най-желаната омая...
вълшебството на възрастта преклонна.
Да!... Знаят се началото и краят. ...
Ти дойде...
за да светне мрачният ми ден.
Ти дойде и Земята спря за миг,
за да се докосне до светлия ти лик.
С теб дойде и Красотата, ...
Азбучник - 2007?
Ашладисан ахмак –
Апетитно аргументирана
Агитка – авторитетно
Акушира алъш-вериш ...
Завръщане
да ти припомня просто, че ме има.
Живота ти отново преобърнах
и победата ти май се срина...
Твърдеше, че си ме забравил, ...
Политиканка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
разбрах, че е политиканка:
гласува уж за "седесари",
а пък се черпи със "другари"!...
Но в политиката така е: ...
,,Хюстън, имаме проблем!’’
Искрата ù – ледена.
Как би изглеждало синьото
с черни оттенъци?
Вижте Земята – ...
Върни се, мамо!
да можеше да чуваш, да говориш,
да можеше за миг да се завърнеш
и с обич, майко, пак да ме прегърнеш -
за този миг щастлив, о, майко мила, ...
* * *
не би могла да бъде тъй игрива.
Защо се питатe?!
Защо да не!? –
бих отговорила Ви аз. – ...
Опънати на паяжина нежност
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма! ...
До далечната ми приятелка
Кое разстояние нас, хората, ни дели
и приятелства скъпи то тъй без жалост руши?
Мисля, географските километри едва ли,
а постъпките на дребнавите хорски души. ...