Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...
Път към себе си
Път към бъдещето, това не е Шега!
Път към бъдещето, минава първо през Сега!
Път към бъдещето, минава през истината такава, каквато е Била!
Път към нечие сърце, това е Зов. ...
Ти студеният дъжд си в житата,
аз съм топлата гръд на земята,
ти си приливна мощна вълна,
аз съм пристанът, пазещ брега,
ти си тъмната част на луната, ...
Събуждам се... започва моят ден,
но първата ми мисъл не е за мен!
Първата ми мисъл е за теб,
с надежда всичко да ти е наред!
В съзнанието ми е твоето лице ...
Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...
В очите му прозират ли лъжи?
Ако прозират, то аз не ги виждам.
А от моите изпадат игли.
(През клепачите, докато премигам...)
И в думите му нямаше тревожност. ...
Да пилея се изучих, тъй както да сполучвам.
От ориста си все неволята улучвам.
Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.
С нрава си коварен пътищата изгарям.
Да се издигам се научих, тъй както да пропадам. ...
Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...
Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.
По силата на стар, но грешен инстинкт,
аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам. ...
P.S.: * I LOVE YOU*
Мислех, че повече няма да обичам,
но сега се случи и не мога да отричам!
Безумно влюбена съм в теб -
сякаш станала съм друг човек... ...
Под изгнилата шума на листата
извират спомени и шуртят води
под вкоренената влага на земята
събуждат се сияйни скрити мисли
Под подправения взор на мълвата ...
Инато ми сърце, тъй лудо ми туптиш,
а аз ти казвам - престани!
Не е нужно пак спомени да търсиш,
не ми трябват, за да ме боли!
Това чувство изцяло отвътре ме изгаря, ...
Ох, какво да ти кажа...?
И ти си една вода ненапита,
една лъжа добре прикрита
и малка игличка в сърцето ми забита.
Нямам, нямам какво да ти кажа... ...
Завинаги твоя
Не се мъчи! Не се бори със себе си,
не можеш да убиеш Ти... Любов такава!
В сърцето си ме запази, в душата си ме заключи...
И отнеси ме с тебе във безкрая... ...
Едва ли някой някога тук за нас ще си спомня,
когато вече няма да ни има на света.
Що ли? Щом виждаме самите, колчем си припомним,
че ни живот премина във заблуди – суета.
Безславно ще изтлее в гроба тленното ни тяло, ...
Нима това е само сянка
на нещо, което прежде е било,
но забравено от нас - влизайки в тез тела,
оставяйки Душа безсмъртна...
Играта е игра на сенки ...
Как да кажа лека нощ, моя Тъга,
нали насред лунния танц се срещам със тебе,
с устни танинови разсъбличаш съня
и се любиш със него в постеля от шемети.
Как да махам за сбогом, моя Тъга, ...
Пантофките ми златни прах събират
и кръстничка отдавна се спомина,
спи сладко принцът вече сто години,
сънува валсове с графини и царкини.
Веднъж дори успях да го събудя, ...
БЕЗ БОГ
Без да вярвам в бог дори само за кратко,
без капка смут да нарисувам ада в стихове,
видях и дим, и жар, и жупел в низ от спомени,
де пъклен кол заби там зло в отломките им огнени! ...