Стихове и поезия от съвременни български автори
Жадувана жена
Нели Господинова
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват ...
Ти сложи края
Пропъди ме навън да зъзна.
Сега си бесен и самотен, наранен.
Обратно се надяваш да се върна.
Не искаш с друг да ме делиш. ...
Тва нямъ да йе празен лаф!;-)
шъ черпя къпанье в мурету!
И пясък дажи в банския ши имъ -
гювеч ти пускам бре, ут мен дъ мини!
Е, с някуй рак тук-там - без туй ни можи! ...
Намеците ми...
Ти си като лимон
сред миражи от цветя...
Ако разбираш намеците ми...
Тогава разбери това - ...
Криза на ценностите
значение май няма.
Но пред светските капризи
душата ми остава няма.
Ах, тъй слабо ме вълнуват ...
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
загинали и облъчени от Чернобил
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак. ...
Някой ден ще хвана асансьора
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи, ...
Болката не се облича в думи
Какво очакваш да ти кажа?!
Май няма смисъл вече, чуй -
повече боли от тишината.
Когато няма сълзи да изтичат, ...
Пролет
В прозявка протегна се слънцето,
забулено в зимни мъгли.
Прогони студа, всичко замръзнало
в миг само се стопи. ...
Знам
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен. ...
Нощта на лунните видения
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...
Село без име
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...
Пролет е, усмихнете се, хора!
нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее
Галантен изблик от гальовни чувства ...