Стихове и поезия от съвременни български автори
Бяла Лястовичка със зелени очи
_________________________________________________________
Бяла Лястовичке моя... Със смарагдовозелени очи.
Открадна Сърцето ми. И в тъмното нанейде отлетя.
Надявах се да останеш. Без причина – хей така. ...
За живота
Животът - като влак на гара,
тръгва бавно, пъшка, пуска пара,
но скоростта веднъж набрал,
лети към нежелания финал. ...
Равни в любовта
и опипвайки, дирех си рая -
да не би само с дъх да поместя
и любимия свой не позная.
Разпознах го - отчаян и сам ...
Тук съм
Край теб минава сивото ми ежедневие.
Горя от болките ти, страдам мълчаливо.
Приемам и решавам всякакви проблеми,
но ти не забелязваш даже, че съм жива… ...
Спътник
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...
Иди ги разбери мъжете:)
осъзнах
твоите изстинали чувства.
Реших да се боря до крах
и се подложих на "изкуство". ...
Незабравен
дайте му да се развива по народните си начала
и ще видите каква част от обществения живот
ще развие той..."
из "Народът – вчера, днес и утре" ...
Някога, навярно
Гледай, този храбър момък
във живота храбро влиза
с празничната си премяна,
с пъстрошарената риза. ...
Някак екзистенциално
е пред прага на нещо голямо. Да де, ама
посетих го отново – навсякъде кръв.
А на тила му зееше рана.
Друг риба ловеше – с изкутвена стръв. ...
Важно нещо!
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...
Среднощна мълния
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...
Лунна пътека
Над морето се издига
бяла, сребърна мъгла.
По пътечката игрива
плува пълната Луна. ...
Разделени
с тебе много се привличаме
навярно даже тайно се обичаме,
но разделя ни света...
Разделя ни етиката, съвестта, ...
Прегрешение
пияна надежда и глътка последна.
Оставям по пода стъклата,
на моята орис децата.
От утре ще пробвам със чаша - ...
Тя и Той
С огромна благодарност към автора Георги Железаров (gelezarov).
Тя е нежна Луна,
кротост и вдъхновение,
по-изящна от лебедов пух. ...
Мъжът на Елена
след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми
и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.
Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.
Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното, ...