Стихове и поезия от съвременни български автори
Усвоен урок
и ние с тях вървиме... за беда,
изпитвайки съмнения и сладост,
докоснали се тайно до греха.
Натрупали от дните си умора, ...
Искам да съм с теб
Да изпълваш дните ми.
Да ме топлиш в нощите.
Да крепиш мечтите ми.
Искам да съм с теб. ...
Сенки
а до нея - количка, бастун и торба,
във очите ù тъмни спомени спят.
Отминават я хора, без да се спрат.
А до нея Животът привел е глава ...
Синьо намигване
съвсем не прилича на небето
в окото на бивола,
нито на чадъра над издуханото глухарче.
Аз мога да го видя даже зад хоризонта, ...
Любов...
Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява
да завихри света и с очите към мен да го тласне -
да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава
и стотици искрящи слънца от косите да тръсне. ...
Подземно небе
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра. ...
Гласът на вълните
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...
Фонтан и поточе
Приятел доверен веднъж ме покани
във вила красива, до прелестен кът -
Отвсякъде тя бе обвита в бръшляни,
в кристал и позлата стените блестят. ...
Липсвам ли?
Нека разгледаме спомените...
Сети се за мен и готово!
И на теб неистово ти липсват дните...
А безсънните нощи липсват ли ти, ...
* * *
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени, ...
Ноти... за Теб
свирих ноти за теб.
В стаята тиха бяхме -
аз, ти и лунният сонет.
Като фойерверк над града ...
Ще се сбъднем
лятото
във пяната
на нашата единствена вълна,
събирана ...
Поискай...
поискай да влезеш в душата ми,
поискай да усетиш устните ми,
когато са горещи и червени..
прехапвани до кръв. ...
Сега
По-точно - сърцето не ми позволява.
Тъжният вятър студено припява
колко послушна трябва да бъда.
Към теб съм честна. Това е всичко. ...
Тя разрешава проблемите си с цветя
За майка ù
Лудата
Аз си играя във пясъка
Строя си стена ...
Резонно
Ной. Началото на края.
Сима,Хама,Яфета.
Яфет - после и Гомер, а след това Тогарма -
оттук започва Българският род. ...
Дом
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.
Висок, кафяв, масивен дървен гардероб ...
Вяра
Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -
животът ми беше самата превратност.
Но бързо привикнах - не се впечатлявах,
че идва и друга, поредна опасност. ...