Стихове и поезия от съвременни български автори
Търсещ
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...
Счупени приумици за двама
Витрините ли? Вече ти се сърдят.
На снимките показват само мен.
А зад гърба ми слънцето е хърбаво.
Троша стъклото с поглед изумен! ...
Аз съм просто уличница
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...
Стъклени сърца
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...
Полет
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...
Аз помня твойто име
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
Кулата
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...
Хамелеонско
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно, ...
За и от душата....
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване, ...
Ще бъда твоя
Ако от хорска суета опарена,
във нощите се скитам тичешком -
не ме отпращай!
Не убивай вярата! ...
Веднъж разбито, сърцето на жена
много трудно може да се излекува.
В клепачите ù меки ще шуми дъжда
и спомен от последното сбогуване.
И като вино - кисело, но захарта ...
Среща със съдбата
Пресрещна ме жена, като че ли позната.
На мен прилича, но с поглед изморен.
Някак по свойски тя кимна ми с главата.
Но аз не знаех коя ли е сега пред мен. ...