Стихове и поезия от съвременни български автори
Тя
и изпълват ме с хиляди мечти
за най-красивите очи
и най-буйните коси!
Тя е като божествен дар! ...
Приказки, песни и притчици за неподкастрени плитчици(3)
заа неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(3) ...
Майка
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна, ...
Невъзможно до доказване на противното
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива, ...
Ти, която...
Ти, която ме усмихваш тъй леко.
Ти, която ме търсиш, когато съм далеко.
Ти, която сияеш в деня ми.
Ти, която нощем превземаш съня ми. ...
Необяздени...
Необяздени чувства.
Премазан страхът.
Впрегната вина.
Неразорана съвест. ...
Изгрев
Таз душа в тъмнина потънала.
Изгрей! Озари сърце клето ми.
Внеси светлина в битието посърнало.
Изгрей! Изгрей, избави ме ...
Пропаст
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù, ...
Търсих те
Търсих те под дърво и камък,
но не те открих.
Сега аз съм самотен.
Мойта самота бавно ме убива, ...
Гоцева работа
Вместо свят да обикаля,
тука с елементи здрави
Гоце АБВ направи...
Провалил се тоя, оня – ...
В онази нощ
приличаха на мене.
Оголени
душите им звъняха,
напираха кристално да се случат ...
За теб, Любов!
усмивки лицемерни се прицелваха в сърцето,
плаках... и вярвах на думите лъжливи,
а те с насмешка ме гледаха в лицето.
Знам, че не получих много от живота, ...
Тъгата на нощта
имахме случаи безброй,
не знаех дали ще поеме
сърцето сълзите безброй.
Удобно ми беше тогава ...
Нямам Воля
а тебе още те няма,
ти оставаш в съня,
кога ли пак ще видя очите ти,
тези два пламъка горещи. ...
Отново за циганското лято
жадно в едрите капки се впи,
сред ефирните есенни прежди,
подредиха се Думите, в стих!
После тихо проплака Гората, ...
Vice Versa
и пътищата върнаха колите си,
и хлътнаха панелените блокове,
и уличните котки се заситиха…
Защото булевардите се спукаха ...
Слабост
Измамиха ме... нека - щом съм позволил.
Обичаха ме... а сега не ме обичат -
сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.
Раняваха ме... нека ме раняват, ...
Циганско лято
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента ...
Прощална роса
праща зимата. С грозния грак
идват хали, виелици, вещици,
снеговете и ледният мрак!
Ала още ветрецът разнежен ...
Всичко, което ни свързва
Всичко, което ни свързва,
е онзи спомен,
че те познавам отпреди.