Стихове и поезия от съвременни български автори
Изрезка
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно ...
Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...
Пречупени стрелки
Не се страхувам аз да грабна свойто време
и да го хвърля на хищни ветрове завчас.
Да се отърва от туй жестоко бреме,
което мъчи ме до смъртен одър чак. ...
Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това. ...
Самотното дете
Космати сенки плашат го във мрака.
Една невидима врата отваря се -
зад нея болка и тъга го чакат.
Самотното дете е малък кораб, ...
Търсещ
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...
Счупени приумици за двама
Витрините ли? Вече ти се сърдят.
На снимките показват само мен.
А зад гърба ми слънцето е хърбаво.
Троша стъклото с поглед изумен! ...
Аз съм просто уличница
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...
Стъклени сърца
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...
Полет
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...
Аз помня твойто име
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
Кулата
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...