Изпепелена от любов
Чакам стъпките твои да дойдат при мене,
чакам ръцете ти нежни да ме прегърнат силно,
чакам целувките ти, защото не мога без тях и без тебе,
чакам те, обич моя! ...
Идва денят на чертата под сметка:
пито – платено, било – не било.
Моята съвест, наивна и детска,
чело склонява под нож и стило.
Чист, като Дякона Левски, заставам, ...
С топлината на твоята мъжка ръка,
с цялата нежност на нейните пръсти -
небето пелена от звезди изтъка
и я метна върху ни чевръсто!
Зави ни - да бъдем един до друг близо. ...
И стори ми се че и тази нощ си идвал
нека да е още нощ и тишина
а в утрото си се плъзнал с нежна мисъл
и си донесъл безкрайна светлина
И стори ми се че с ръцете си пак си ме милвал ...
Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом
и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи. ...
Искам всяка утрин да усещам как съня
по ресниците ти тъмни снежно се топи,
искам с мене да споделяш онзи залък от деня,
който в гърлото пресяда, драска и горчи.
Искам погледът ти облачно през мен да преминава ...
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...
Какво е нужно да усещам , ако влюбена съм до полуда?
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя. ...
Светът безсилен затваря очи.
„Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.
18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит. ...
Никога не си била толкова моя, никога аз толкова искащ те.
Като в онази нощ, като в онази мистична, загадъчна нощ.
Голи, горещи, отдадени!!!
В твоите коси водопадени близост до невъзможност, до болка потребност.
Никога толкова слети не са били две души, две тела като струни. ...
Бяла снежинка снега си настига,
става сестричка сред рой,
търсиш ли смисъл съдбовен, пристига
още сред преспите той.
Бяла снежинка през преспите бърза, ...
"И човек никога не знае кой от безкрайните
непознати някога ще му потрябва."
Дончо Цончев
Кой в тълпата безброй непознати
на какво може да ме научи? ...
Умението да се радваме на даровете на живота е самò
по себе си дар...
На празника на бога Дионис,
когато всички са изпълнени от него,
ела в градините на Адонис, ...
Умението да бъдеш истински умееш ли?
Да казваш само истина и истината смееш ли?
Хах, разбира се, това е въпрос реторичен,
как да бъдеш честен, ако никога не си бил обичан?
Добре познаваш думата самота, ...
Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...