„Не сме от значение...?” Иянира
Всеки от нас е от изключително значение,
не само за самия себе си, но и за Бог, и за света огромен!
Не би могъл сам Бог, без него
живот дори на червея да вдъхне! ...
Всичко идва и си отива
Ръцете ми все още за тебе треперят.
И в сърцето ми все още въглени тлеят.
Реки солени намират си път
и греховно надолу текат. ...
Къде отлитат листите на календара,
ухаещи на миналото щастие?
Дали годината пределно стара
не ги предъвква със нескрито сладострастие?
Къде са листите със дните неспокойни, ...
Ти мен избра - отново и отново
във глътките ти самота да бъда бряг,
на нежността ти крехката утроба,
във дланите ти - първи зимен сняг.
Ти мен избра - отново и отново ...
Понякога ми се иска да бъда звезда
и да озаря твоето небе в полунощ.
Понякога ми се иска да бъда Луна,
да бъда светлина по твоя път и да те водя през нощта.
Понякога ми се иска да бъда вятър, ...
Годината днес дните си товари,
на лодката назад, за да отплава,
че овехтели са и доста стари,
изживени са на календара.
Пристига Новата след часове - ...
Все ме дърпаш към земята. А ми се лети!
От приземяване ми е дошло до гуша.
Остави ме да танцувам със мечти
и между облаци да лъкатуша...
Ще се пързалям по синия ти лед, ...
РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО
Отиде си... тъй както си отидоха и другите.
А дойде с фойерверки, със надежди и любов,
за да станеш сетне скучна и абсурдна...
Но защо ни лъжеше, защо? ...
Написах ти думи, с които да идвам при тебе,
поисках си вятър, по него писмо да ти пратя,
мостове прокарвах над бездни, наречени време,
а пътя с ръцете намирах, обсебен от мрака.
Катерих скалите, въжета ми бяха мечтите, ...
Толкова хора си тръгват с умора от бели мечти
Хиляди мисли закриват лъчите на нашите дни
Губят се малки в лабиринти заключени
Търсят се винаги и се връщат неслучени
Тупкащи пясъци плавно затварят железни очи ...
Светът се сви на топка по принуда.
Оттегли се стария пчелар.
Светът се сви и не като по чудо-
на Бог му писна вече да е господар.
Светът подскача клоунски, ...
Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци, ...