Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...
… Запознай се с нея, ‘дето пречи ти.
С тая, ‘дето май не ви е писано.
Дежа вю – то пак ù прави сечено
и я връща в пети клас (орисано).
Запознай се с нея - всеотложната, ...
Защо ли толкова боли, когато си далеч от мен?
... и чувам стъпките ти, приближаващи към мен...
Защо си толкова далечен, а дъхът ти - тихичко до мен...
Не зная, нищичко за теб не зная, а колко много е страхът във мен...
Не трябваше да идваш - спокоен, тих и чужд... ...
Искаш да видиш, но без да прозреш.
Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.
Искаш да вземеш, но без да дадеш –
живееш отвън, отвътре се луташ.
С надежда оформяш поредния ден, ...
Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …! ...
И аз самият бих се заменил -
за онзи, който много ще обича,
за онзи, който сам ще се отрича
и винаги ще бъде много мил.
И аз самият бих се заменил - ...
Времето лети, всеки момент се губи.
Всяка грешка отминава назад,
погледът върви само напред,
но понякога и от спомени боли,
животът всеки ден и час ни трови, ...
Отдавна нямам от онази любов.
Преди години още я свърших!
А резервата (дето беше до гроб)
някой вчера до дъно изкърка!
Някой вчера изпи до припадък ...
Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...
И чудя се защо си се отбил, ...
Там,
където няма бели пътеки и рисунки от стъпки,
където улуците мият улична кал,
там, където някой рисува по автобусните спирки,
там е моят дом... и е чист, и е цял. ...
Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени, ...
(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува. ...
Н О Щ В Ъ Л Ш Е Б Н А И К Р А С И В А
Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява.
Земята го привлича в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява. ...
Пораствам ли? Та всичко в мен променям,
изхвърлям от душата всяко бреме,
премитам камъчетата бодливи,
и думи - ситниците пиперливи.
Приемам облаците, ветровете ...
Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката ...
Ако се срещнем някой ден случайно,
дали с тебе ще се поздравим
и дали живота си накратко
един на друг ще споделим?
Ако те видя пак, дали ще чувствам ...
Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка – ...
Тя е всичко, което съм искал от тебе, Всевишни!
Топла дума, усмивка и шепот от влюбено време.
Няма сила (неземна) и мисъл от болка предишна,
на която да дам от сърцето ми - пак да я вземе.
Тя е действащ вулкан от клокочещи в тъмното чувства ...