Стихове и поезия от съвременни български автори
"Добре дошла" не искам да ти казвам
отровният ти поглед винаги ме смазва,
погребваш част от мен под падащи листа.
Чадъра си забравих! Твоят дъжд ще ме довърши.
Ветровете ти стопяват моята снага, ...
Езерото с лилиите
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...
Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик. ...
Есперанца
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...
Балада за музиканта
триумф пред публика, конкурси...
Днес свири в подлези студени
и си мечтае да закуси.
Така минава му животът, ...
Сценарият
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...
Както преди
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...
Бъбриви свраки
успехи и провали.
Личният ми живот... Всичко!
И от влакно правят сукно.
Благодаря им.
Осезание
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...
Благодарско
(Или груби да ви наричам?)
Благодаря за времето, в което
изобщо не сте ме обичали!
Благодаря за мръсните пръсти, ...
Прозрение
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...
Веселата тройка
с. Дълбок дол, общ. Троян
Александра Богомилова Георгиева - Съни
23 10 1991 – София
Да купонява с приятели и да говори по телефона ...
Луна
и да грея с отразена светлина.
Ако не бъда Слънцето на деня,
нека поне бъда светулка в нощта
и светя със собствена светлина. ...
Тишината на Смъртта
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...
Колко още
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...
След гроздобер
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо
Само вятърът
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...
Дъждовно
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...