Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мълчи гадът...

Мълчи гадът...
Мълчи гадът... мълчи.
Нищичко не казва.
Не издава звук дори.
А ми струва куп пари. ...

PPESHTERSKI

Поезия » Друга

1.3K 8

Любов

Любов, ти нежно откровение,
дарило ме с бляскаво вълнение!
Любов, ти музо моя, сладък сън,
за влюбените нежен звън!
Любов, ...

airiskra

Поезия

1K 13

Гаргата

Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...

sofia_air

Поезия » Друга

1.6K 12

Червена съм

ЧЕРВЕНА СЪМ
От сока на червената луна
изцеждам вино. Пия до насита.
Рисувам факла. Огнена вълна.
Червени ветрове крещят в косите. ...

Мери_Джо

Поезия

1.1K 6

Показах ли ти новата си рана?

andonov

Поезия » Друга

1.2K 16

Без душа

''Без душа''
Днес денят умира
в залез кървавочервен...
А с него и душата моя си отива...
Сбогува се Завинаги със мен! ...

CuaHue-B-Mpaka

Поезия

1.3K 15

Привично

Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...

Нел

Поезия

1.4K 3

Хайку

*
Есенна мъгла
размива границите
на планината.

geowid

Поезия » Източни форми

911 5

Защо пък не

Една покана за кафе
красавицата спяща в мен събуди,
със важен глас я аз приех,
а се разскачах като луда.
- Голяма работа - едно кафе?! - ...

valia1771

Поезия » Любовна

1.4K 40

Заблуда

Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници, ...

__sun__

Поезия » Друга

836 1

Над своите надежди

Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...

ruba

Поезия » Философска

985 10

И аз

И АЗ
И аз не съм мъж за всички жени,
и аз като бате обичам жена си,
и вървя по средата на смахнати дни,
и не мога да се върна обратно. ...

purko59

Поезия

721 9

От отчаяние

Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...

danda

Поезия » Любовна

1.1K 5

Изгря на хоризонта тъмно-модър

Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...

rudin

Поезия » Любовна

760 3

Доба

Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ. ...

Christabel

Поезия » Любовна

918 2

Имам сили

Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...

kopele

Поезия

1.4K 9

Поклон

Поклон
Сълзи и огън... избор и съдба.
Любов и грях... мечта или стена.
Слънце и луна... желание или тъга.
Усмивка и лъжа... мисъл или суета. ...

iuliano

Поезия » Друга

1.1K 4

Нощта

Писах го преди хиляда и двеста години,
както обичам да се изразявам.
Като любим съпруг
ме приласка нощта,
с изящни ...

Eia

Поезия » Еротична

1.3K 12

Прозорец

Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Друга

1.9K 1 34

Малко удоволствие

Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...

Rainrhymes

Поезия

1.2K 1

Леден е пътят ни

Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...

plami-6

Поезия » Философска

1.1K 23

Пътуване

ПЪТУВАНЕ
Към твойте устни съм вървял,
препъвал съм се, някъде съм спирал,
горял съм в огън, дъжд ме е валял,
но път към теб отново съм намирал. ...

galentin

Поезия » Любовна

1.5K 5

Сбогом, мое окосено лято

С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...

feia

Поезия » Пейзажна

2.9K 1 42

Та така...

ZEMEDELEC

Поезия » Философска

831 3

Последната мъгла

Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...

BaCkoHTe

Поезия » Любовна

834

Просмукани от дъжд души

Дъжд и сиви панели.
Дребни стаи, потиснатост, страх.
Там безплътни души са се сврели
и очакват да станат на прах.
Някои скърши им волята плаха ...

sav11

Поезия

706 8

Презрение

Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...

chefochikone

Поезия

821 2

Сенрю

Коте пощи лунната сянка
вместо бълхи
звезди по езика

mihri61

Поезия » Източни форми

1.1K 6

Да ме запомните такава

Дано да ме запомните такава –
усмихната, щастлива и много цяла,
със здравец във косите си задяната,
в очите – с най-лековитите аязма.
Под здравеца съм скрила сивото на дните ...

yossifova

Поезия

1.1K 22

Канибал...

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...

velikataniki

Поезия

1.2K

Разликата между мен и теб

Не, нямаш си идея просто
колко жалко, колко постно
ми изглежда всичко...
А можеше да бъде сносно!
Стар вятър си, не си ми въздухът! ...

petka-spagetka

Поезия » Друга

1.3K 8

Когато ти спиш...

Когато ти спиш,
аз те наблюдавам.
Опитвам се да запомня
всяка твоя въздишка,
колкото и кратка да е тя. ...

bell

Поезия » Любовна

1.6K 4

И пак броя... Но вече само залези...

А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...

Довереница

Поезия » Философска

1.6K 40

В тиха нота...

Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал, със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
Със дъх ме обвий. ...

sofia_air

Поезия » Любовна

1.4K 13

Триптих

Т Р И П Т И Х
1.
Камбана надвива на градския шум,
и рони се радост:"О-и-е. О-и-е..."
А аз ѝ припявам, на глас и на ум: ...

YannaKaloyanova

Поезия » Любовна

1.4K 20

По-самотен от всякога

Има ли по-тъжна душа от тази,
на която не отвръщат с любов
и чувствата ти без жал да погази,
макар за нея на всичко да си готов.
Има ли по-тъжни очи от онези, ...

ladybug

Поезия » Любовна

1.5K 3

Навън е циганското лято...

Навън е
още неприспано
лято, но в мен тъче се
есенна тъга,
от дните ми, ...

airiskra

Поезия

946 12

Дали аз съм тази

Дали аз съм тази,
която постоянно тревожи
твойте мисли в безкрайните дни
и тази, която се вмъква при теб да предложи
в лунните нощи загадъчни мечти, ...

kleopatrasv

Поезия » Бели стихове

1.5K 6

Дали

Дали ще повярваш в любовта ми?
Дали ще чуеш моят вик и нараненото сърце?
Дали когато вечерта настъпи,
ще се вгледаш в моето лице???
Дали тогава ти ще видиш ...

loziiiiiiii

Поезия

1.2K 1 2

Писмо по пеперуда

Писмо по пеперуда
На рамото ми кацна пеперуда -
красива, като моята любов,
като Ангела в далечната чужбина,
за който аз на всичко съм готов. ...

shkaf4eto

Поезия » Любовна

1.5K 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мълчи гадът...

Любов

Гаргата

Червена съм

Показах ли ти новата си рана?

Без душа

Привично

Хайку

Защо пък не

Заблуда

Над своите надежди

И аз

От отчаяние

Изгря на хоризонта тъмно-модър

Доба

Имам сили

Поклон

Нощта

Прозорец

Малко удоволствие

Леден е пътят ни

Пътуване

Сбогом, мое окосено лято

Та така...

Последната мъгла

Просмукани от дъжд души

Презрение

Сенрю

Да ме запомните такава

Канибал...

Разликата между мен и теб

Когато ти спиш...

И пак броя... Но вече само залези...

В тиха нота...

Триптих

По-самотен от всякога

Навън е циганското лято...

Дали аз съм тази

Дали

Писмо по пеперуда

Опашка