Стихове и поезия от съвременни български автори
Шантави поколения
седемнайсетгодишен хлапак -
вместо да гони мадами в Шопето,
да изръшка днеска от крак
поне пет лустросани кафенета… ...
Моята стая
Големият син гардероб
със 2 чекмеджета отдолу,
във който на топка вързоп
са дънки протрити и поло. ...
Октомври
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...
А късно е назад... И е далече...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...
Рисунка
Рисувам те... започвам от лицето
нанасям леко нежните черти
в очите ти усмихва се детето
което криеш... в твоите сълзи ...
Измислена съм...
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...
Кожата
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...
Помниш ли
помниш ли, това бе нашта луна?
Помниш ли нашата тайна,
словата, прошепнати под дъжда?
Помниш ли, бях твоята малка принцеса, ...
Анатемосване на Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 2
а ме проклинат с някакво врещене.
Луната вечер също ми се мръщи
и вятърът като прокоба стене.
Когато слънцето протегне си лъчите ...
Безследно изчезнала...
от болката на самотата,
с глътка нежност ако можеш да заспиш.
С дантелена милувка насън си помечтай
за времето, когато розите откликваха, ухаейки, ...
Платното на живота
Уязвимо платно на художник
Е моят съзнателен път.
Да рисувам портрети е сложно
И боите търпеливо мълчат. ...
Люби ме
И без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...
Аполонова награда
Скарали се Бритни и Марая
коя да ми покаже вход за Рая!
Не е ли туй върхът на суетата,
щом априори ясни са нещата: ...
Раздяла
най-после аз си тръгвам.
като намачкан лист хартия,
захвърлен в коша,
оставям теб ...
На един непознат
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока - ...
Босонога
Ледовете ти дойдох да разтопя...
Пийни, не се мъчи от моята отвара,
целебно биле са сълзите ми... сега.
Отпий от устните ми таз отрова... ...