Моя майко, грижовна и в сивия делник,
ти, която бунтовни чада си родила,
оросили с кръвта си скалите край Мелник
та да бъдем страна с Кралимарковска сила.
Синове си кърмила от щедрата пазва ...
Когато си отидеш
Когато си отидеш, утрото не ще ухае.
Когато си отидеш, огънят ще е студен.
Когато си отидеш, цветовете ще изгаснат.
Когато си отидеш, вятърът ще се скове. ...
Пролет е и всичко е мъртво.
Вятърът духа на проскубаните дървета.
Някъде, в далечината, се чува вой на мравка.
После какафонична тишина.
Сега да разшифроваме "какафонична"! ...
Познавах работник на име Йордан,
живееше в стара, служебна барака
без печка, без ток и самичък сред мрака
си лягаше в стар изтърбушен диван.
На работа сутрин пристигаше пръв ...
Актьор от квартален театър
В квартален театър аз съм актьор,
вие нима за друг ме броите?
Но моите роли крещя без суфльор,
рутина нямам, но имам звездите! ...
В градче познато, до порутен дувар,
посядаше често един художник стар.
С посмачкан скицник, молив във ръка -
в картини превръщаше свойта душа.
Нарисувай, художнико, вярата чиста, ...
С усмивката тъга да заличим...
Поглеждам във косите ти среброто,
умората в небесните очи,
обичам те, прощавай, мамо,
за мен единствена оставаш ти... ...
(стихотворение на ужасите)
Гарвани черни от нощен кошмар
с облаци тъмни се губят във мрака.
Лоша прокоба в прокълнат олтар
в своята обител дебне и чака. ...
Прозореца когато си затворя
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...
Но с нея на глава не се излиза. ...
И лесно истина превръща се в лъжа,
и се объркват чувства - много или малко,
когато, вместо "не" да кажеш, кажеш "да",
то значи си излъгал - много или малко.
И лесно чувства топли се превръщат в лед, ...
Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.
Но ето, че снегът топи се вече, ...
Пътят към истината
Посоката губи човешкото племе,
сред фалшове, пошлост, лъжи и заблуда
и време дошло е духът да поеме
по пътя, показан от първия буда. ...