Стихове и поезия от съвременни български автори
Страх
Какъв ли щеше да е вкусът им?
Ако само докоснеше ръцете ми,
потръпвах цялата, дори сърцето ми.
Все едно морето докосваше пясъка, ...
Разни тревоги
бавно мозъците ни промиват.
Зяпаме безумните интриги,
та чак почват да ни текат лиги.
Книгите са вече демоде, ...
Ако ще казваш нещо, нека бъде истина...
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.
Не казвай, че са хубави очите ми, ...
Нехипотетично
тазнощната ми безсъница,
прегърна ме, без да пита
искам или не искам.
Затули ми всички сънища, ...
Родино свята
Зова ти чувам - мелодия изпята.
Обичам твоите лесове, балкани.
Любя и цветистите поляни.
Обичам те - ти си в мен, ...
Питаш ме...
Може да го казваш милион пъти, но аз се стахувам.
Питаш ме, защо не ти вярвам. Страх ме е, че са лъжи
и ако отговорът е – Да! - как после да се лекувам!
Сега ме боли, че три дни не съм чула гласа ти, ...
Награда
душата чезне и много страда,
застинала вода е, но не плаче,
очаква своята награда.
Да види устремна ли е водата, ...
Защо, защо, живот...?
онзи миг,
когато идваш
на земята
и толкова надежди ...
Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък, ...
Един ден...
човекът обречен е да бъде зъл,
Но времето си отшумяло -
да го върне той не би могъл.
И движат се високите тополи, ...
Като вълна
при спокойното море,
за да си отдъхна от живота,
чиято тежест носех
дни и месеци наред, ...
Мислиш ли ме
в подножието на приспаните ни страсти,
представям си те и доизчиствам,
тона на неслучайните ти нотки.
Събуждам ли те ? Аз бълнувам, ...
Времето се увисва
увисва
прозявайки се
и обръща
бледото ...
Жив
От живота недоволен,
дни и нощи пропилях,
от живота недоволен,
помня ли дали живях? ...
ххх
ненаписано докрай.
Започва с "Любими..."(следва сравнение),
идея за края ти ми дай.
В него да има от всичко по малко, ...