Стихове и поезия от съвременни български автори
Какъв ден
Какъв ден беше това, господи,
какъв ден!
Никой на никого зло не стори.
Никой никому не се присмя. ...
Псевдоавангардно
Този стих
ще го изстисквам,
докато цръкне
и последната си капка ...
Най-трудния...
Дори не се е спирал в мисълта ми.
Не ще успея. Сигурна ли съм?!
Уви – това за днес,
а утре... друга песен може да запея. ...
Когато продължава твърде дълго
От чакане човешкото отслабва
и се превръща в механизъм на часовник.
Докато Голямата любов свенливо бяга,
я изпреварват хиляди любовници - ...
Тогава ще ми липсваш
едничък мой Живот,
когато ме напуснеш...
Но днес с любов живея
и радвам се на чистия ...
Невидимо присъствие
аз съм неправилна фигура.
Идеално не пасвам никъде
и на правилно място - никога!
Не се крия, аз просто се сливам ...
Къде си, мое Вдъхновение
Помощ, помощ, приятели!
Обявявам бедствено положение -
избяга моето Вдъхновение!
Къде ли да го търся аз, ...
По здрач
в мислите ми заваля.
Притворих безсилна клепачи.
Не исках да позволя
отново да власташ над мене ...
Двама с дъжда
Иде дъждът от далече -
късен и май непотребен.
Мисля си: а какво пречи
да е изпратен от тебе? ...
Ще сбъдна мечтата си...
от празни думи и омраза;
от лъжи и полуистини,
от завист, глупост и забрава;
от злоба, алчност и вулгарност, ...
На приливи поглъщам тишината...
тишината
и тя изцяло в мен попива.
Обсебва ме
и без остатък ...
Оцеляване
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф."
Ветрове без посоки по мачтите брулеха - ...
* * *
Гарван тихо стоеше над надгробните паметници, наскоро построени.
Седя сама и оглеждам тишината,
сълза падне и се примеси с моята кървава рана.
Като убито животно лежа в тъмнината, ...
Бесен ритъм
с безтегловни сърца
и пръсват се ухания
на хиляди слънца.
Крещя насън ...
Дадох си почивка
и дадох си почивка -
любов и чувства на кантар
уморих се да поискваш...
Какво си взел - какво съм дала... ...
И мълчим ли, мълчим...
От години мълчим ли, мълчим.
Полог празен, прегазени нравите,
във привичките свили сме корени.
И по навик всеки ден си е ден, ...
Лентяй
увлечен във гуляй,
след вопъл раздирателен
задрямал е комай.
Един идиот пияница, ...
Ако от мен изчезнеш
в гърдите ми ще зейнат люти рани и зима посред лято ще настане,
цвета да брули - плод невързал - още в градината на мойте бели нощи.
Ако изчезнеш, слънцето ще падне на спомена в обятията хладни,
където ще почиват вкаменени усмивките - тр ...
Излишна
не задавай мъчните въпроси!
От ръцете ти лесно се изпада -
знам! И много даже, знай, ми коства,
да съм толкова слаба, смирена... ...
Не е срамно...
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
Гняв
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира, ...
Отчаяние
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват - ...
И когато решиш да разтвориш дланта си...
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...
През времето
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило ...