Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато заболи от красота
Когато заболи от красота,
когато от нежност останеш без дъх,
един дух на поет те повежда
нататък, ...
Един откраднат миг
Търсих те...
Години лутах се
в черен, непрогледен мрак...
И всеки ден ...
Капките нежност
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност ...
Смисълът на мълчанието
Защо да разбуждам мълчание
над устните твои заспало...
И цялото мое старание,
което до днес съм събрала, ...
Босоногото дете
босоногото малко дете...
непомилвано, непогалено
от грижовни, топли ръце...
Тичаше заедно с вятъра, ...
Приказка за Бялото Конче
_______________________________________________
На моето Конче Бяло!
Конче мое мило. Конче мое бяло...
Със копитца сребърни, недокоснали земята. ...
Мегаполис
сивата ти дреха напомня за прилеп,
чието внезапно спокойствие
е нарушено от кресливи самоубийци
в реката. ...
Индигово момиче
защо в очите имаш кръв?
Не умирай, сладичко момиче!
Преди не съм виждала човек такъв,
който с всяка птица пее, ...
Божичен
Горите тайнствени са ниско,
а сутрин покривите греят!
И слънчеви милувки плискат
води прозрачно-златно-сини ...
И гледам как светът ми се повтаря
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние! ...
Нощ над Рила
е прегърнал върховете.
Лее се мистична песен -
светъл поздрав към небето.
Толкоз близо са звездите, ...
Игра с дявола
Привидно ти въздишаше,
омайваше я с думи –
лъжа подир лъжа...
Уж срещнал я случайно, ...
Джозефина
Гулямата ми щерка, Джозефина,
със куфарити тръгна за чужбина.
За бармънка са й учило дитето,
ша работи, си викам, по морету. ...
ПарадЪТ на музите (8) - селяндуркаТА
и си търся нова… хурка,
искам Муз от град да хвана,
гражданка и аз да стана.
Писна ми от туй копанье, ...
Връх за пеперуди
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...
Точни гари
и спомени, до днес недоразбрани.
Израсна. Хукна лавата в нощта,
градейки пътища неизвървяни.
Преплете тя съдбите във едно. ...
Слушай за любовта
в радост, в несгоди -
нищо не помня затова.
Защо ми е на мене да зная,
като друг живот живея сега. ...
Последно
със всички други птици на света.
А мястото до теб било заето.
Отдавна!
И до край ще е така... ...
Самотен пилигрим
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо (Вирго99)
„Нарисувах си небе!”
Небето просветлява и се мръщи, ...
Не искам
кой съм, къде съм, какво представлявам.
Да имам, да бъда, да не съжалявам,
че оставам, заслужавам по-добре, предполагам.
Наистина, искам да мисля, за всички ви, ...