Стихове и поезия от съвременни български автори
Вървим
Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
Изчезна синевата...
Вървим - но накъде? ...
Началото на края
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.
Под името на първата ни среща ...
Езическо
сълзúте ми са твърде ценен дар!
Потънала във сенките на здрача,
душата си превърнах във олтар,
на който приношения да правя, ...
Невеста на вятъра
Върви си, Болко, с вятъра безумен,
разрошващ нейните коси.
Бърви си с устните неизцелуван,
със парещите във снега сълзи... ...
Тридесет
Минава време. Остаряхме ли, приятелю...
Как живяхме до сега -
на мотора и все на път.
В болка, радост и тъга, ...
Пред паметника на Свети Георги
Свети Георги тук спрял си е коня
сред алеята с влажните кестени.
Сгазил змея под тежката броня,
той очите във нас с укор втренчил е, ...
Искам
Искам
да ти подаря крила
за да отидеш,
където пожелаеш! ...
На гребена на болката
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца. ...
Погубени
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...
Отречена
Тя върви по пустата улица,
вперила поглед в тъмнината.
Сълзи се стичат и ù мокрят устните...
оглежда се - не вижда светлината. ...
На метър от маскарада
с аромат на жена,
шестващо броди Лъжата.
В шпалир я посрещат,
отрупват с цветя, ...
В лятото
Грозде вместо старо вино.
На моя сметка – любов без резерви.
На твоя – билети за кино.
Лятна любов… ще отмине. ...
Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен ...
България
на танцовите състави
самодейци от гр. Ловеч,
Балчик, София, Шумен и Ст. Загора
Кой каза, ...