Стихове и поезия от съвременни български автори
Душата на човека...
щом котвата си пусне в теб студът,
дочул Сърце: С мечтите ще изгния!
И вярващ не в доброто... А в греха.
Ще бъде Май, не някакъв Ноември, ...
Дай ми време
Душата ти
планински ручей ,
очите ти
бисер от роса, ...
На кого е Варна
някои го кръстиха “преходът”,
други – “контрареволюцията”,
започна,
мушмороците от народното събрание ...
Самотно
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...
Болка...
е само ненавист,
дори и там...
край вратите
на храма ...
Тъга и радост...
в скобите-минало
делят бъдеще.
Истина,лъжа
събрани с чувствата ...
Нощ 1
в тоя залез, докрай разтопен.
Умори се. Накрая изгасна.
И отиде си дългият ден.
Тихо влезе нощта. По пантофи. ...
Страдание
търся щастие, а то да е тъй далече.
Как да забравя? Как всичко да изтрия аз...
Искам да те няма, да изчезнеш в този час,
съзнанието мое да бъде вече свободно, ...
Писмо за прошка
До него сега е другото момиче,
щастливо го има в тоя ден,
а той стой пред мен и шепне, че обича
завинаги безумно само мен... ...
Ти - Зората. Аз - Дъждът.
________________________________________________
Някога си. Някъде си.
Кой знае къде. Кога. И как.
Се срещнали веднъж случайно. ...
ххх
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето ...
Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това. ...
Колко болка?!
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш, ...
Бяла перла
Бяла перла
край морето
пази ми сърцето.
Вятър нежно ...
Себераздаване
бих ти дала всичко
можеш да вземеш
радостта ми от изгрева
детската ми паста „Мечо Пух” ...
Жива вода
с огнена грива и яростно стреме!
Птица да стигна по ранина,
мойто сърце и душа за да вземе!
Ти да си птицата, с теб да летя ...
Не се разделяме и ти го знаеш...
Душата ми... Отдадох ти я цяла!
Но, мила, колко светла е нощта!
Приканва ме да ти отнема дара.
Под призрачното, необятното небе ...