Стихове и поезия от съвременни български автори
На Цветница
Безумие ли е да вярваш,
че има топлина,
която топли дните ни.
Безумие ли е да вярваш, ...
Цветница е
на цвете и вече
гледаш към слънцето
и по-далече,
че... както сами ...
Докосване в нереален свят
В свят измислен се впускам,
там срещнала мисли и разум –
копнея, жадувам, в полет политам.
Не искам да спирам. A трябва ли!? ...
Далеч
А вятърът на вън е толкова студен
Той покрай мен минава
И хладината в сърцето изстудява
Но топлата мисъл за теб ...
Отново и отново
сами в този свят
и започваме всичко наново
за пореден път.
Ето, грешките отново се повтарят ...
Недовършен
Незавършен в душата си... бял.
Труден ребус - живота обичам,
колко в мен е картини създал -
неживян, не ще го предричам. ...
История за чувства
Когато имало ги е със купища... изгубили са се като дете?
Все казват, че енергия в природата
не се изгубва - сменя си породата.
Дали избягали са на перваза? ...
Червената пътека
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...
Приятели
без вас дъждът би бил студен, а нощта - страшна.
Вие сте моят пристан и моето спасение,
за да продължавам напред давате ми вдъхновение.
Знайте, че можете винаги да разчитате на мен, ...
Толкова си друга
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...
Пак си тук и пак ще те обичам
търсих те - не те намерих.
Зачудих се къде си ти – най–добрия ми приятел.
Мъничко ядосан и леко симпатичен, аз винаги те виждах.
Но днес сякаш беше нов ден за мен. Такъв, че теб те нямаше. ...
Петко не учи
Учебник да хване не ще,
а играе само с плюшеното си мече.
Бележникът му е пълен с двойки,
но на места намират се и тройки. ...
Мечтатели...
В приказка на черно-бели краски
е заключен извънредно малък свят
и в него – ние, вечните мечтатели,
все бързаме за някой влак. ...
Хладна грациозност
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
Моят Дон Кихот
За мене той е рицарят последен,
със който търся новото начало
и със надежда в бъдещето гледам...
Той с вятърните мелници се бори! ...
Червени пясъци
Една любов и последно обещание,
казах аз - ще се върна.
Но, за съжаление, ще го наруша.
Куршумът забит в мен бе, ...