Не мога да разбера как раняваш ме и в
същото време омайваш ме.
Срутваш целия ми свят, но пак те викам аз.
Искам да те мразя, но ти си като някаква зараза.
Да пием за тебе, ти ме караш да пропадам ...
В хармоничното единство на срещата
за момент премина бурен споменен поток.
Настъпилата тишина забушува в океан.
Вълните полагаха ръце на лицата ни,
а зад нас времето изчезна в окончание. ...
Какви ли мисли бродят зад прекрасното ти чело...
Звучат ли като музика на чело?
Лилавият въздух от еротика пари.
Желанието ми се гърчи в неонови пари.
Дори в любовта да си доста вещ, ...
Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах, ...
Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед. ...
Търся те в редове изписани думи,
в четиристишия и бели ямбове.
Дали зад умела метафора се притули
или аз не разбирам твоите жанрове?
Толкоз говорене и толкова казано... ...
Появи се смут и тревога в душата -
има ли риск за болните в страната!?
Дали от света ще си отиват тамо,
че политикът не им дава рамо!?
За народа на кой днес му дреме? ...
И в тази нощ, разпуснала косите,
Луната пак на теб ще заприлича.
Вперила взор във лика усмихнат,
с очи ти казвам - още те обичам...
Тази нощ с мечти към тебе тичам, ...
Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.
Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.
Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?
За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който
търси пътя си напред, нагоре и час след ча ...
Какво разсъдъка тревожи в тъмнината...?
Защо очите ми не искат да заспят...?
Кое е непознатото бушуващо в душата ...?
Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?
Какво ми става?! Винаги съм силна! ...
Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови. ...
Със шепот е пълна вечерната къща.
Простенват листа в натежалия мрак.
Ревниви и силни стената прегръщат
езиците змийски на син къпинак.
В прозореца есенни сенки са скрили ...
Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше, ...