Стихове и поезия от съвременни български автори
България
с елхови гърди,
с изворен стан
и с клисурни нозе.
Обезчестена и свята. ...
В търсене на ключа
безкраят на една вселена,
ако сърцето ми в едно пулсира
с хармонията на Всемира,
ако във мен горят като на клада ...
Щура луна
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...
Искам
Искам всичко максимално,
своевременно,
финално.
Искам всичките добри ...
За сърцето
и не забравя в миг да трепне,
с мелодия ту весела, ту тъжна -
същинска перла белоснежна.
Сърцето знае да обича ...
Изкуствено изкуство
Но в този смях сълзи съм спотаила,
и стара съм във младото си тяло;
под доминото истината скрила
и себе си с лъжи съм изтъкала. ...
Бялата рокля
В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.
Тази бяла рокля още чака. Докога?
Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.
Тази бяла рокля вече няма да ти стане. ...
Не си ми нужна
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...
И чака изгрев от обратната страна
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва ...
Автопортрет 3
Гласът ми е силен. И тих.
Животът – струна. И стих.
18. 11. 2009 г.
Прага
Пуйтеса
чи колчем мъ убземи вдъхнувение,
събувъм чехлити и тиху влизъм в сайта
да си крадна некуе стихутвурение.
Тукънка из нета матриали бол, ...
Вдишай ме
аз съм измислица от нощите ни.
Напиши ме като книга,
без да ме четеш по думите им.
Просто обичай, мечтай... ...
Сбогом...
когато посрещаше ни ведро,
с усмивка на уста,
ти тогава внасяше слънце
в своята къща... ...
Вестител на Бъдното
______________________________________________
Обречен на жажда, да моля за жадните.
И дъжда недочакал - пак Път да поемам...
Потоци да диря. Чешми да строя. ...
Чаено
протяжни и бавни минути пясъчно:
обърни стъкленицата в моя чест, позволявам.
И да не те желая, чаят е сервиран.
От табакерата изваждаш диалози, онези ...