Стихове и поезия от съвременни български автори
Луна
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава. ...
За да се целя
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...
Но с нея на глава не се излиза. ...
Пътят към истината
Посоката губи човешкото племе,
сред фалшове, пошлост, лъжи и заблуда
и време дошло е духът да поеме
по пътя, показан от първия буда. ...
Прегръдката на Падналия Ангел
___________________________________________
Тази нощ не ще мога да те прегърна.
Защото съм толкова далеч...
Че не те достигат крилете ми. ...
Моят стих
обръщате очи към мен!
И няма вече аз да крия
от вас стиха си съкровен!
Във него всеки ще открие ...
Писмо-молитва
Уморих се от “ мъдрите” думи
и от хорски души вледенени.
Уморих се да мразят страстта ми,
да ме гледат с очи замъглени. ...
Обич моя
1 Искам да видя красивите ти очи,
с които ме гледаш,
топлата ти усмивка,
с която ме даряваш. ...
Прибрана на тъмно
Като съсирена отметка
Косата ми прашна е
От недокоснато време
Аз клатя краката си ...
Нашенска патриотична наздравица
разпилява се шумно по пода!
Ех, приятели, старо вино
нека пием до късните доби!...
Да надвием сърдития лай ...
Какво е любовта
която те кара да летиш.
Лъжа,
която те заблуждава,
кара те да забравиш реалността ...
ххх
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено. ...
Спомени
Аз съм тук, теб те няма,
плаче моята душа.
Нали уж щяхме да сме двама?
Ти така ми обеща... ...
След трийсет
тялото променя своите форми,
рядко е да ми харесат.
И съзнанието когато избледнее,
пак душата остава най-последна. ...
В дълг на хуманизма
припламват хоризонти бляскави.
И всички, в дълг на хуманизма,
безмълвни, тъпчем в крак на място...
Реалността реди закани. ...
Каменното момиче
очите ù - черна бездна,
ръцете - безчувствени, студени,
не можеш да чуеш сърцето ù...
а тя има ли сърце? ...
Излияние
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората, ...