Стихове и поезия от съвременни български автори
Откровения
нито кукла на конци,
потърсих обич от сърцето ти,
но то отвърна „не”!
Влюбих се в теб до полуда, ...
Последен диалог
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял. ...
Самотен край
в пръстта със кървави ръце,
със нож сърцето ще изтръгна,
ще го стъпча с кални си нозе.
Ще падна мъртва във рова, ...
Удар
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...
* * *
не желая излишен товар,
нека ти да бъдеш гонен
от спомените, на които се взе за господар!
Не желая да откривам наивният си образ ...
Което никога няма да изрека
да изразят копнежите ми тихи, спотаени.
И болката раздира всеки път сърцето,
когато осъзная, че не можеш да си тук – до мене.
Така копнея да докосвам бавно твойте устни, ...
Плаче старата върба
Плаче старата върба
за детски мили спомени,
където палави деца
тичат на воля в битието палаво. ...
Но ти си знаел...
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти... ...
Утринна импресия
златни дюни
златни вълни
златно ехо от пазвата на светлината
златни осъмнаха момчето и момичето на кея… ...
Дяволски сън
Заведе ме за кратко време в ада.
Остави ме там грозна. И съблечена
от всичките лъжи и маскаради.
Извърнах се надясно - таласъм ...
Писмата ти до мен
Писмата ти до мен са капки,
с които поливам цветята в душата си,
за да не загине споменът.
Писмата ти до мен са игли, ...
Какво е любовта
Една тишина есенна,
един хладен дъжд,
шепот на усмихнато дърво
със розови клони, ...
Може, но по Би Би Си
Иванчо се загуби. Уж бе с дядо,
пък той се заприказва с чичо Владо
и малкият, унесен във игра,
че е самичък изведнъж разбра. ...
Уморих се
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...
Днешни спомени за времена отминали
носят болка душите стаени!
Няма обич дори в любовта –
бързо гаснат мечти споделени!
Равнодушно е всяко сърце ...
Болка!
когато не се съзнаваш за нея веднага,
когато неминуемо се повториш
и после се осъзнаеш...
Боли, когато няма извинение ...