Стихове и поезия от съвременни български автори
Нежност
Тръни плета ръждясал преплитат,
рози чернеят в цъфтежа си нов.
Мъхове нежно в листата им се вплитат
и прегръщат силно цвета им суров. ...
Билянините извори
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...
Към Музата
взех си от "Речник на слабите рими"
думи, с които окичих им края.
Ето ги, Музо, и мойте любими:
всичките рими на голичко "а", ...
Черно кадифе
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?
Студени като черни ледове. ...
Полет...
докосната от болката в света,
полита многоцветна,
земна, моята божествена душа...
Сред пошлост, завист и мрак, ...
Умират слънчогледи, значи тъмно е
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...
Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други. ...
Какво искаш още от мен?
Предавам се на порива и чувства,
предавам се и не искам да се боря.
И правя всичко... подчинена съм.
Какво искаш още от мен!? ...
Изгарящи океани
лава от мисли
синева
зарево изгря
светлинка ...
Черешова задушница
Душата ми, заключена послушница,
на вярата - мъждукаща следа,
сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
и своята спасителна звезда. ...
Сън
слънчевите зайчета.
В стъпките им
кокичета цъфтят и
сънуват бяла пролет... ...
Пътник
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак? ...
Искам те
искам...
Искам те сега!
И ще те искам още много пъти...
Макар в очите да тежи тъга, ...
Колкото - толкова
Не измервай обичта ни в джаули.
Не обръщай в сметки всичко между нас.
Колкото сме взели - толкова сме давали.
Не ми дължиш усмивки или истини. ...
Колко?!
Толкова истински са сълзите на дъжда…
Толкова нежно ме галят… за да не боли…
Толкова жадно пия… Не спирам… Още… още…
Толкова… колкото… да простя… ...
Ти си...
нямам нужда от това...
И сама виждам каква е реалността...
Ти си моята далечна звезда,
моята недостижима мечта. ...
Да преброим ли дупките отново?
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...
Скитници клети
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.
Немили, недраги - оплюти, ...