Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Дълго молих слънцето да не изгрява

Изтощени от борбата с урагани,
попаднали в пустинята, на края на света,
прегръщани от вятъра, засипвани от пясъчна мъгла,
се молим времето да спре...
Открихме си оазис и през палмови листа, ...

Dream66

Поезия » Любовна

1.3K 3

Квартален делник

По обяд тишината в квартала е същата,
каквато беше едно време на село.
Дремят лениво унесени хора и къщи
и навярно сънуват, че е неделя.
В парка щъкат наперено важни хлапета, ...

Nelsan

Поезия

1K 27

Изповед

Аз човек съм като всички
със своите болки и мечти.
В живота си съм имал пречки,
но преживял съм ги... почти.
*** ...

Romantik

Поезия » Друга

1.2K 2

На метър от маскарада

Мъничка, тъничка,
с аромат на жена,
шестващо броди Лъжата.
В шпалир я посрещат,
отрупват с цветя, ...

yossifova

Поезия » Философска

1.1K 23

В лятото

Лятна любов през септември.
Грозде вместо старо вино.
На моя сметка – любов без резерви.
На твоя – билети за кино.
Лятна любов… ще отмине. ...

ScarletSun

Поезия » Любовна

891 2

Все някой ден

Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен ...

ATEA

Поезия » Философска

1.1K 1 2

Намери ли я

Тя, нежната и съвършената,
далечната, бленувана,
оставаща
завинаги в мечтите ти,
единствена, ...

Hathor

Поезия » Любовна

1.2K 1 1

Призрак

Призрак
След мрака над човешките усои,
щом в тишина нощта се умори,
сред грохота на утринни прибои
излиза призрак, щом се зазори. ...

ananel

Поезия » Друга

1.7K 21

Вишнев спомен

ВИШНЕВ СПОМЕН
Търсехме местенца скришни –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна... ...

Ванилин

Поезия » Любовна

2.3K 8

Една жена

04 май.2010
Една любов по-силна е от времето,
една мечта, която теб крепи,
една жена понасяла е бремето
до тебе тихо, кротко да върви. ...

vixi

Поезия

805 2

Той и ти

Заспивах неведнъж със сълзи на очите.
Не ме обвинявай!
Сънувах ви как двамата вървите.
Не ме съжалявай!
Намерих пътя да се справя с болката и да простя ...

piweto

Поезия » Друга

1.1K 1

Няма думи

Вместо мене фалшивите думи
пресъздават измамна картина.
Цветовете от яркост се губят,
илюзорният фон се разтича.
Бутафорно надвикване в рими ...

jelyuena

Поезия » Любовна

1.5K 5

Мълчиш ли?

Мълчиш ли...?
Или просто тишината
по-силно от теб крещи?
Та ти обичаш да говориш.
При това нахално, ...

face04

Поезия

1.3K 3

България

България
на танцовите състави
самодейци от гр. Ловеч,
Балчик, София, Шумен и Ст. Загора
Кой каза, ...

Pepa9

Поезия » Гражданска

853 1

Бял демон

Прилична на бял ангел
с душа на черен демон.
Разстройва сетивата ти,
побърква мислите ти.
Не знаеш ...

Punki

Поезия

2K 2

Когато мечтите заспиват

Ела, поне без свян да поговорим
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.
И думата дали ще се сниши, ...

Меричка

Поезия » Любовна

741

Колко е хубаво...

Колко е хубаво с някой да ходиш
в тихите улици - просто да бродиш...
Прегърнати гледате сгради изваяни
и ви е хубаво, щото сте заедно...
От време на време във входче се мушнете, ...

kalinalex

Поезия » Любовна

1.2K

Пантомима

Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...

BuRn_AliVe

Поезия » Друга

1K 17

Хайку

Нива със цветя.
Неприкрита самота.
Цветна тишина...

lenya

Поезия » Друга

1K 2

Дано да ми простиш

Дано да ми простиш, но късно вечер,
когато легна, мисля си за тебе.
Представям си, че си до мен, че си облечен
със моите мечти, усмивки и надежди.
Дано да ми простиш, но ми се иска ...

small_heart

Поезия » Любовна

1.6K 7

Живял ли си

Ако на нуждаещ гръб си обърнал,
ако за протегната ръка затворил си очи,
ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,
ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,
ако си се надсмял на чуждата болка, ...

silviakirqkova

Поезия » Друга

1.3K 5

Какво си ти?

Какво си ти? Сияние Небесно?...
Или небе със перлени звезди...?
Щом с мисълта си те докосна,
в очите ми изгряват светлинки!
Гласът ти мил тъй перлено ме гали, ...

venika

Поезия » Любовна

1.3K 2

... ще прошепна...

... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...

Dark_Island

Поезия » Любовна

1.3K 33

Съдбата на морския капитан

Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...

mariankrystev

Поезия » Друга

910 3

Така казват децата

Момичето, което се страхуваше да излиза,
има светло сърце,
от което жива вода се излива,
край пътеките се извива
и в елите вековни се влива. ...

koral

Поезия

674

Отнесена от вихъра

"Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи..."
Помниш ли този откъс, кажи?
Вярваш ли сляпо, че още важи?
Спазваш ли всички неписани норми ...

elituUu

Поезия

770 1

Разлистена гора е моята душа

Разлистена гора е моята душа и пърхат в нея волни птички. А песните им галят всяка клонка. Прегръщат се листата в танц и тих ветрец със слънцето пак спори. За миг от облаче случайно, неволно се изливат капки дъжд. В тревата бисерите засияват... и... въздухът отново чист. ...................... Разли ...

kotel

Поезия

918 8

Остани

Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...
Дали ще бъде залезът вълшебен ...

mladMilan

Поезия » Любовна

1.2K 1

За малко да ме имаш

Тя - любовта, изгоря в своя пламък,
вече я няма!
И знам, че я търсиш, но не я намираш,
изпусна шанса да я имаш!!!
И знам, че те боли, ...

niki_956

Поезия

1.3K

Ернесто Че Гевара

Единствен си за мене ти.
Радетелю, аз твоята идея
Не ще предам, във мене тя гори.
Един живот, със който аз живея.
Със тази сила не усещам страх... ...

checheguevara

Поезия

1.3K 3

Романтично

Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...

AnaMarina

Поезия » Друга

964

ххх

Да се научим да губим...
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело ...

laramaylin

Поезия » Друга

701 2

Тя знае ли, че мен ме има?

Тя знае ли, че мен ме има?
Грешен си пред нея и пред мене,
лъжи раздират твоята душа,
а съвестта ти упоена дреме,
тежат ù премълчани толкова неща… ...

awbs

Поезия » Любовна

2.3K 6

Слънчице

Слънчице
Изгря пак слънцето красиво,
погали цветовете игриво.
Лъчите му топли огряха лицето ми
след тъмната нощ, свила сърцето ми. ...

risunkaa

Поезия » Друга

1.1K

Претворих се...

Претворих се в някаква надежда.
Виждам ясно вече светлина
даже в мрака!
Светло ми изглежда
между хора, правещи тълпа - ...

ruba

Поезия

769 6

Прати ми, Господи, жена

Прати ми, Господи, жена,
достойна да ме изкушава...
да бъдем двама – в грях, вина,
каквото пък и ще да става...
Да е изпълнена със страст, ...

finaltouch

Поезия » Хумористична

1.8K 17

Воин

Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен, ...

chvassilev

Поезия » Друга

881 2

На отиване

В мастилени пътища ние се движим.
С желания и страсти в очакване,
бледи погледи, дълбоки въздишки.
Премигване.
Все още сме там. ...

kefor

Поезия

1.4K 2

Под вчерашната сянка

Под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
Са ти припомнили да ме забравиш
Под острото на ножа
Дланите ми се показаха ...

dexter_walrus

Поезия

848 6

Последното чувство към живота

Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко, ...

gastanieda

Поезия

981 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Дълго молих слънцето да не изгрява

Квартален делник

Изповед

На метър от маскарада

В лятото

Все някой ден

Намери ли я

Призрак

Вишнев спомен

Една жена

Той и ти

Няма думи

Мълчиш ли?

България

Бял демон

Когато мечтите заспиват

Колко е хубаво...

Пантомима

Хайку

Дано да ми простиш

Живял ли си

Какво си ти?

... ще прошепна...

Съдбата на морския капитан

Така казват децата

Отнесена от вихъра

Разлистена гора е моята душа

Остани

За малко да ме имаш

Ернесто Че Гевара

Романтично

ххх

Тя знае ли, че мен ме има?

Слънчице

Претворих се...

Прати ми, Господи, жена

Воин

На отиване

Под вчерашната сянка

Последното чувство към живота

Опашка