Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз никога не бях...
и само някога като блуден син завърнат получавах малко топлина.
Аз винаги се борех с чужди сенки, със всякакви измислени мечти,
не винаги успявах да ги преборя, защото никога не ми помогна ти.
Аз никога не бях от теб обичан, просто забавлени ...
Дете
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...
Съвест
"Факелът на истината често изгаря ръката на този, който го носи."
П. Бауст
Не кръв - живак тече във мойте вени!
Сърцето ми е от олово. ...
А к о...
______________________________________
Ако можеш да прощаваш -
и на теб ще ти простят.
Ако можеш да раздаваш - ...
Приятелите са на изчезване
Приятелите са на първа страница в моята червена книга.
Око за око и зъб за баница – да си добър човек не стига.
Умира си да е с теб другар, щом види паричния ти сноп,
а ти само за бедните си цар – той не е по твоя джоб. ...
Метаморфози
Вчера бях в черупка - яйце.
Днес съм предвестник на пролет.
Вчера бях само дете.
Уж са поредни дните от календара, ...
„С чего начинается родина?”
С картинки в твоём букваре...”
М. Л. Матусовский, песен от филма „Щит и меч”
- Научи се! Извивай нагоре камшичето тънко,
а надолу натискай, да стане ченгелче дебело! ...
Театрално време
три дни, да нямаш покой
дали зрителят се забавлява
с театъра от кукли твой.
Забравила бях, че купона ...
Римите ми...
отвътре напират –
ще ме избодат.
Ако не ги пусна
да избягат - ...
За мама
много те обичам!
Ти най-добрата
си за мен
и те искам близо ...
Когато пеперудите са влюбени
те пролетта прегръщат със крилата си...
И в нейното ухание изгубени,
във вихрен танц обгръщат се с телата си…
Когато пеперудите са влюбени, ...
Хайку
пътува към мен гола
илюзията.
* * *
Обух си краката ...
Съдбата
Съдбата може да е тъй жестока,
но се надяваме
да поемем в правилна посока.
На едни съдбата е лека, ...
Сама
пробужда ме като с целувка;
очаквах до мене, топъл и ласкав,
да ме посрещнеш рано с милувка.
Исках, но тебе те няма ...
Към вампира в мен
който ме споходи и ухапа.
Дочух в дванайсет точно, вместо звън,
часовникът как зъбите си трака,
ръждясал смях от входната врата ...
Сирак
сам се лутах, с нозе, изранени от тичане!
И, макар че болеше, не плачех насън...
Но се влюбих насън и за пръв път обичах!
Нощем, бяла, луната ме грабваше тих, ...