Стихове и поезия от съвременни български автори
Блудни сме
в помисли, в срещи, в мечти!
Блудни сме тъй, че делим по човешки
блудни животи,с ъдби!
Блудно създадени, до невъзможност ...
Преживях те...
Да зарасне? Едва ли... А ти,
щом усетиш, че вече ме няма -
прочети ме. Родих се във стих!
Знам, не беше типична раздяла, ...
Мистична врата
Откакто на този свят сме дошли,
все същият страшен въпрос
ума ни вълнува.
Какво е смъртта? ...
Твърде късно...
навярно ще е много късно.
Небето ще е свъсено и ниско,
а облаците ще разливат дъжд.
Когато се науча да си тръгвам, ...
Вратата на дявола
глупави - пред себе си.
Нямам достатъчно доблест
да призная, че сгреших.
Днес най-добрият ми приятел не е жена. ...
Монотонно
Какво ли от това?
Не са гостоприемни -
кръг студенина...
Морето е безкрайно... ...
ххх
ме изтръгна детски вик навън:
М-а-а-а-м-о-о-о!
Колко болка, страх и самота
криеше се в детската душа: ...
Среща
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме ...
Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева, ...
Съвременна поезия
с франзела в ръка, пред блока.
времето
на студ се мина
нощите от раз ...
На масата
Хвалбите се пукат от думи–мехури,
уж много сме, а някак - самотни.
Сега от чукундури сме трубадури -
дерем се с нокти, като животни. ...