Стихове и поезия от съвременни български автори
Като в картина на Салвадор Дали
_______________________________________________
Защо?...
Все този безконечен въпрос си задавам.
И недочакал отговор, поемам нататък... ...
Беглец
сърцето му от моята клетка отмъкна,
бях го пленила, беше само мой,
но си замина с този вълчи вой.
Удари полунощ, удари часът, ...
Убеди ме!
и когато всички станат от сън,
тогава ти да дойдеш
и просто да изкажеш
пред целия свят ...
Глупачка
Седим със теб и ти във упор
от близо час ми разясняваш,
че „доброта“ и „пълна глупост“
едно и също означават… ...
Отново
Отново беше близко. И далече.
Отново ми напомняше лудуване.
Отново беше мой. И не горчеше.
Отново се разлях в очите сини. ...
Лунно цвете
което никога не съхне през нощта.
Толкова си близо ти до мен,
а всъщност никога не мога да те стигна.
Протягам аз ръце към теб, ...
Надежда
Пада капчица дъжд по моята бледа ръка,
усмивка нежна пусната от тъга.
Колко жалък изглежда животът ни,
пречупен през мъгла. ...
Това, което сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме, ...
Психотерапия
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен, ...
Шепот от здрача
Безмълвно молеща, в приливите на поклона.
Във камъка посята. Във ехото на вълнолома.
Разбунила души и властваща над устрелова воля.
Човешките съдби събрала в рая на покоя. ...
Ти си тръпката
Само в очите ти
виждам покоя!
Единствено с устните
усещам страстта ти! ...
И това е решение, нали
трупах до днеска,
но ме разтресе
безработната треска.
Данъци, сметки, ...
Не е задочна моята специалност
объркана съм колко да ви пиша –
говори ми, с досада във гласа,
Професор доктор Спина Афродита.
- Но, моля Ви, подайте ми ръка, ...
Тези самодиви 2/Стихотворение за момичетата от ЗИПа
Почва нашата история.
Влизам вътре, що да видя -
прелести не на теория*.
Първо зървам аз Радина, ...
Лошите момчета не умират
Не, „лошите момчета” не умират!
Така е само в евтините филми.
Това, което търсят, те намират,
защото го желаят много силно... ...
Данте
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...
Дърво без корен
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...