СМЕЛА ПЕНСИОНЕРСКА КАПЕЛА
Весело се днес живее - цял един народ се смее.
Има пълна свобода - и на село, и в града.
Можеш всичко да говориш, да мълчиш или да спориш,
да гладуваш и ядеш, или просто да умреш. ...
Дали защото толкова те исках,
си фантазирах приказка безкрай,
или защото в мене се разплиска
с вълна, която няма бряг и край.
И се въртя във кръг от мисли ...
Не разпознавам себе си в мъглата,
не виждам нищо и в тъма вървя,
от студ умирам и към светлината
протягам аз премръзнала ръка.
В студа аз търся пак искрица огън, ...
Тази сутрин откъснах кокиче.
Взех го в шепа, дъхът ми замря.
Ето, жив съм, жив и щастлив съм,
че усещам как слънце земята загря.
И долавям как пулсът ми бие ...
Чувам стон, а после грохот, силен тътен във нощта,
мощен трясък, счупено стъкло, от вятъра ли е това?
Не, не е, това е моето голямо и нещастно сърце,
разлагащо се бавно във твоите нежни две ръце,
плачейки със кървави сълзи, скъсано на две, ...
След толкова стихове на велики поети,
за Героите истински трудно се пише.
Те нямат нашивки, нито ордени, еполети.
На точните дати и кръгли годишнини
делата им показно вадим от рафта, ...
Хора без свян и благоприличие.
Удари с лакти, ритници под кръста.
С укор ни гледа Христос от кръста.
Разголени пъпове, лъснали задници,
клевети и доноси по белите страници. ...
Да те загубя ли?...
Че как да те загубя , след като те нямам?!...
Не мога да те съдя без вина!
Пулсът ми внезапно пак се ускорява,
мъничко спасение си във нощта. ...
Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.
Малко по малко, дали аз или времето, ...
Ако някой ден за мен ти се сетиш...
Спомни си моя смях и моите очи…
И тогава, ако болката в сърцето си усетиш…
Дали ще има някой теб да те утеши?
Ако някога поискаш да поплачеш, ...
Не може да си толкова жестока,
до вчера беше мила, романтична,
а днес си само кукла синеока,
която ме поглежда безразлична.
Не мога да повярвам и не искам, ...
Богатството ми няма да откраднат,
но аз сама от обич ще го дам -
да подмени обиди и злорадство,
да бъде като нов духовен храм.
Богатство е, каквото и да казват - ...
Едно бесило черно още там стои
край София, невидимо за всички,
и още крясъкът на гарвана ехти
с плача на майка в зимна вечер.
В борба неравна за свобода ...