Стихове и поезия от съвременни български автори
По детски ранима
Не ме оставяй в тъмното сама.
Пораснах, знам, но още се страхувам
от сенките по моята стена,
които вятърът свиреп рисува. ...
Момент като вечност
Минава леко притеснена
с поглед, зареян в земята
- не мисли къде е в момента
и тъжно косите от раменете ...
За момичето с най-красивата усмивка
Ти сияеш като звезда, от която аз отпивам светлина.
Сякаш щом усмивката ти на устните гори,
този свят от чистота блести.
Чудо мое, моя нежна искрена любов, ...
Без смисъл
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи, ...
Левски
Твоето име днес е светиня
за целия български род.
Твоите слова биле са, магия,
за светла съдба е бил твоят зов. ...
Слънчева тайна
Kолко дълго вървях, да те видя!
В миг единствен стоя с часове,
все така ти насреща ми идеш.
Грее свидното синьо: ела, ...
*** (хайку)
Вихър, порой и сумрак...
Тревожни птици...
* * *
миглите на спомена
и тихо плаче...
Спи истината
до лъжа разголена. ...
Носталгично
да полетя като пеперуда над света
от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство
да потъна във забрава така до сутринта.
Море от спомени връхлита ме. ...
Натюрморт
пак се връщам, избягал от плен,
и се питам дали да възкръсна
и да вярвам в копнеж нероден?
Знам, пресичах все чужди пътеки, ...
Черният монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток, ...
Алхимикът
на древния замък, до тлеещ мангал,
дълбоко замислен седи побелял
стар алхимик. Тихо шепне си: „Чу ли
молбата ми страстна, о ти, Азазел, ...
Многоточие
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ...
Мечти
На двадесет и шест когато си,
животът ти е тъй прекрасен,
като в един огромен океан,
събрани са мечтите твои. ...
Единица
Ако си малка единица
сред чифтове числа и бройки,
защо да тръгваш с единица,
с която да си пишеш двойка? ...