Стихове и поезия от съвременни български автори
Искаш ли да бъда твоя?
Ако от утре се изгубя – ще можеш ли за последно да ме изпепелиш?
Искаш ли да дойда и с всичко да те изпепеля?
Искаш ли за последно да бъда твоя?
Целувай нежно, целувай бавно – там, където искаш. ...
Реална приказка
С червени рози, оставени
на вратата отпред
и с усмивка на лице
ще те чака най-напред! ...
Какво от това?
Мога да съборя всички стени
около сърцето ти,
за да диша свободно.
И да превърна душата ти в райска градина ...
Ще те направя ангел
Ще ти дам ореола на ангела в мен,
да те пази от сълзи и невзаимност;
да счупи веригите, дето във плен
оплели са топлата ти невинност. ...
Дърт вайвър
Аз пълководец съм велик
на пенсионерските пълчища!
Параноик с маскиран лик,
Дърт Вайвъ... ър – ...
Съдба
да брули я по пътища ошумени и неотъпкани.
Като бездомен пес, оставен зад вратата
да скита из сокаците - и сам, и гладен.
Като изоставено дете, само останало сираче съм, ...
Обръщение към непознат
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.
Моя Същност, ...
Върни ми
върни ми, младостта пропиляна,
върни ми, всички сълзи,
който по тебе съм изплакала…
Върни ми, всичко ти после си върви… ...
Бели кокичета
Слушала съм аз отдавна,
още в стари времена,
имало река, сред нея остров с бели, целебни кокичета.
Греда свързвала острова с брега. ...
Липсваш...
Липсва ли ти звукът ми, когато казвам: “Моля?”.
Липсвам ли ти аз като жена, а не като любовница?
Усещам, че ти липсвам по начина, по който казваш: “Кой е?”.
Усещам, че ти липсвам по въздишката, преди да затвориш. ...
Учителко любима
На моите приятелки,
учителки в неделните български училища в Испания
Учителко, неделите отдала
на нашите деца и внуци тука, ...
SMS
с копнеж да чуя твоя глас.
Денят ми смисъл да добие,
с любовен трепет да се обвие.
Мелодия любима да ме извести, ...
Сговорна дружинка
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка. Шапчица от незабравка ...
Апокалипсис
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера ...
Черно червено
покланям се пред нищотото безкрайно
достойно да предам живота си в ръцете му
и без да обвинявам ще възкръсна с отчаянието
силата му в ярост ме превръща ...
Съдба
В този толкова глобален свят,
все по-самотна и объркана се чувствам,
не мога себе си да преоткрия,
да преоткрия, по-точно да открия. ...
Животът е цяло изкуство
когато се объркваш съвсем.
В миналото спомени,
в настоящето мечти,
а бъдещето може да те нарани. ...