Стихове и поезия от съвременни български автори
Достатъчност
на Вл. Висоцки – 72 години от рождението му
И аз, като теб...
Побеснявам, когато пристъпват към мен изотзад.
Уж случайно, когато ме срещат - не ми е приятно, ...
Защо ще дойде краят на света (в няколко скромни реда)
Във своето незнание се къпят...
И своя свят си само обожават!
Слепец с очи, безчувствен със сърце, глух с уши, със знание неук...
Така е, като луди водят слепи
Че я е ослепила Лудостта.
И боговете са ѝ отредили
да бъде тя водач на Любовта!
И всеки, ...
Без надежда...
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,
от теб забравена почти... ...
Защо?
отправили се
с обич
към сърцето ми?
Защо се смея, ...
* * *
се вгледахме и удивихме!
За участ зла и за беда
в сърцето й - единствено открихме -
складирана човешката печал... ...
Съвест
Сълзите ми не можеш дори да видиш,
но искам да се вслушаш в моя плач.
Маската на ангел в мен съзираш,
на ангел с демон сключил брак. ...
* * *
шептят топло в сърцето
звън - дълго ехо
23.01.2010
Jullie
Признах любовта си
Като морска вълна
заля ме страстта.
Признах любовта си
приседнал на прага. ...
Защо ли със любов си ме наказал
във този свят със хиляди проблеми?
Че тази болест, мислех, е до младост,
а тя и в старостта покоя взе ми.
За туй ли, че с миро си ме докоснал ...
Копнежи
Ефирна утринна мъгла
разстила облачни копнежи
върху потръпваща вода
в дантели от рибарски мрежи. ...
Сърцето си чувам
високо да бие
с полутъмен графитен нюанс.
Сърцето си чувам
и спирам да мисля, ...
Пусто е
след мене - прах и пепел.
Такава - лоша ли съм,
такваз ли е съдбата -
да сея мъст сред хора безподобни? ...
Намислих си...
както казваше баба.
И ще застана наопаки,
вдъхновена от зимните повеи.
После ще спра да пиша, ...
Сънувах те
Говореше ми мило и ме прегръщаше.
Толкова близо беше до мен, че усещах как бие сърцето ти.
Беше прекрасно - сбъдна се мечтата ми.
Но ето, събудих се и до мен беше тишината. ...
Нужда
Нуждаех се всячески от теб вчера,
точно когато се чудех кой да избера.
Чудех се кой от двата пътя да поема,
а ти беше далеч от моята дилема. ...
Пияни мигове...
от отлежало минало
на бъдещето в прага се препъват.
Предчувствия ,
разголени и диви, ...
Метаморфози
І.
Пъпката разцъфна в нежен цвят,
а после се превърна в цвят чудесен.
След себе си остави аромат, ...
Защо не и проза?
Деликатно и строго поглеждаш ме
през рамки на фина учтивост.
Мигом бегла усмивка подсказва, че
не сме просто само вежливи. ...