Стихове и поезия от съвременни български автори
На Скакля
о, Скакля - Балканската гордост!
Течеш любопитен - какво ще откриеш
надолу, надолу... по склона.
Красотата ти е, Скакля, тъй омайна... ...
5 от буква "T"
Думата, с която всеки
ще намери пътя преки
до коя да е такава,
за момента във забрава. ...
Моята борба
(или на диета)
Зъл съм, пиша като луд,
по пижама на райета,
откъде във тоя студ, ...
Повратен миг
рухват за миг
и празни надежди
нахлуват със вик.
Дни безметежни, ...
Нощна тъга
тя ме срещна с поглед плах.
И пробуди се душата,
но защо ръката спрях.
А копнеех да помилвам, ...
Аз зная
но тогава ще съм по-различна.
Тогава всичко в теб,
ще се надява все още да те обичам.
Тогава ти ще осъзнаеш, ...
Моите две лица
В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца. ...
Ти!
Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак. ...
След стоте дни
взело е народа за мезе!
Все за еврофондове разправя,
а за хората съвсем забравя.
Чешат си езиците, ...
Печални очи
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена? ...
* * *
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...
Всичко зависи от теб
Само пътечка!
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха ...
Ето - виж ме...
Не приличам отдавна на себе си.
И отляво, нали се досещаш защо,
нещо стяга ме, болката...
Стара, но... неприсъща е. ...
Фигури
слабо осветление,
телефонен повик
срещи състояли се...
... обезумяла младост ...
Хладно огледало (сонет)
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло ...
Стара любов
Стара любов...
като старото вино опива...
Стара любов...
Тя остава завинаги стара... ...
Пътник
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...
Ретро тема
Повечето самоубили се поети са оптимисти
Не искате да ни простите,
че не издадохме стон
и сега си подсвиркваме, ...
На чаша мартини
Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.
„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.
Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.
А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие! ...
Палава вяра...
пред огледало-тъга
морна радостта.
Палава вяра
разрошва косите й ...
Смисъл на всеки миг
От бананите само сладни.
От мастилото, с болка изписано,
може би не горчи, а боли.
Обожавам "вкусът" на мастило. ...
Любов
В тишината надежда ще светне.
Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!
Отвори ми, аз нося вълшебство.
Аз ти нося безброй чудеса, ...