Стихове и поезия от съвременни български автори
Искаш да знаеш какво е любов
Искаш да знаеш какво е любов?
Питаш се нощем дали съм готов?
Дали ще отдам сърцето си
и ласките жадувани с години. ...
Защо?
Защо създадени на този свят сме,
защо се раждаме, работим и творим.
И всеки, тръгнал своя път, да гоним,
венецът трънен - тежък е, нали? ...
Свила лято под крилото
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...
В битка за едно сърце 1 и 2
Innamorata, Innamorata,
или може би Sweetheart,
търсих те аз по земята,
казано иначе - Earth... ...
Лятна нощ
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад... ...
Отивам си
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна, ...
За черновата
Любимата на всички поетеса,
условно ще я кръстя Луда Свирка,
в народното читалище „Прогрес и
велик напредък”, нова стихосбирка ...
Зимна олимпиада 3 (сенрю)
спускане между "снежни" човеци
бос по наранена писта.
Богатство
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.
Не питай колко обич съм раздавала, ...
Просто любов
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена, ...
Не ни е лесно
зад всичките минути превъртяни
в часовник, който пренавиваме
след всяко утро с ден назад.
Не ни е лесно да се притаяваме ...
Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен. ...
Пазачът на лавината
Има в планината странен знак
Той ни призовава към безмълвие
Всякога - по светло и във мрак
Свети с най-тревожното усърдие ...
D2
трептят между тебе и мен.
Усмихни им се. Хайде, запей ми
един така познат рефрен –
„Но нали гори, без пламък ...
Плета дантела между изгрева и залеза...
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
След теб ще си тръгна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен ...
На времето по криволиците
преминали от изгрева до залеза
и заблудени като птиците,
се лутаме объркани в просъница.
Наивно вярвахме в заблудите ...
Имена
Бог е с различни имена
по небето и земята.
Прочетох името Му
в очичките на котето, ...
Робиня на съдбата
в шепите на самотата,
ТЯ покорно чакаше
да блесне някаква искра надежда
или просто пламъче нежност. ...