Отлетялото време не е дори спомен...
Прахосани години, оплели моето минало.
От всяка моя грешка е есенен лист отронен,
в тръпчива болка е застинало всичко.
Няма да правя равносметка за минутите и часовете, ...
Обичам те, защото си безвремие.
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание. ...
Ти си жена. Опасна жена.
Опасни са твоите чувствени устни.
Снега да целунеш, веднага снегът
от своята прегръдка пролет ще пусне.
Ти си жена. Опасна жена. ...
Помниш ли, когато солени въздишки
се отмиваха от пурпурен залив,
а вълните безплатно раздаваха
на брега белоснежни целувки?
Помниш ли триумфа на сивото ...
Танцувай със мен, виж - сами сме и скрити!
Не гледай, а усещай ме, дай ми ръка!
Оставяме чашите с грях недопити...
затварям очи и поднасям... снага...
Зад мен застани и притискай ме властно... ...
/ по Дух Хайяма /
Обичам те, Дяволице! Тебе обичам, Богиньо!
Едната - е моите болки, другата - ми е Синьото...
Едната е моя Крясък, другата е Мечта.
И двете са ми велики и Възторг, Красота! ...
Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
Бяла песен – стон неуловен.
Поглед пълен – миг преполовен.
Чужда обич – бич безмилостен.
Сляпа вяра в един забравен ден.
Някой иска – друг не позволи. ...
В тъмнината на нощта
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни. ...
Хвърляш ли боклук, причиняваш смърт.
Боровете плачат, дъбовете скърбят.
Убиеш ли дърво, ставаш престъпник без наказание.
Убиеш ли две, те чака цял живот покаяние.
Гората се превърна в поле, ледът стана на вода. ...
Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,
като сърп се въртеше луната и режеше тях,
сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,
като малко дете те съборих във мокрия сняг.
И по-хладен снегът бе след всяка красива минута, ...
Защо дойде, защо не си при нея,
нали по-хубава от мен била,
сега с протезни начала ли ще живеем
и любовта ще гледаме през очила.
Когато я напъха в моя свят, ...
Научи ме да те мразя,
научи очите ми да не тъжат!
Научи ме как любовта си да погазя,
научи ръцете към друг да се стремят!
Научи ме да не те сънувам, ...
Понякога завиждам на реките,
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна, ...
Кажи ми как сега да заспя,
как, като боли от любовта?
Как да затворя очи, като там пак си ти?
Искам да изкрещя, че не ме боли и просто дъждът вали...
Но ето навън слънце пече и аз с усмивка излизам, ...
Сълзите във очите ми потръпват,
защото зная колко евтини са те за теб,
щом нашите сърца коварно се отдръпват
и няма как да те прегръщам в своя плен...
И кърпичките мокри са ненужни сцени - ...