Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Птичи жребий

Тя лети из простора.
Необятност загребва с крилете си.
С всеки тласък нагоре, нагоре,
покорява небето.
Тя е бърза и силна. ...
814 7

Исках...

И аз исках да летя в онези
синеви небесни.
Исках да сме залепени
и да сме неразделни.
Исках да летим над рая ...
2K 3

Без себе си...

Без себе си...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...
2.2K 7

Защото е живот

намерих пеперуда
измъчена
оранжева
красива
и уплашена ...
911 8

Огънят - ІІ

........................
3.
Очите ти - о, Боже,
колко са красиви!
Чувствам го по огъня, ...
633 5

Златен изгрев

Изгревът от черно злато
разплисква душата ми.
Златно-черните облаци
се вмъкват в сърцето ми.
Черното в черните облаци ...
1.1K 7

Ритуално

Идвам гола във нощта.
Стъпвам боса по пръстта.
Вятър блъска в мен дъжда.
В ръцете стискам цвете...
И капе кръв от моята ръка - ...
1.7K 6

Да се оплезим на живота си

Да се оплезим на живота си,
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
1.4K 15

Листопади

В прозореца закриват листопади
сезоните на пъстрата палитра.
Ще нижат броениците лампади
под снежната божествена молитва.
Тъй есенният вятър от години ...
772 9

Смрачава се

Смрачава се и всичко гасне,
смрачава се и всичко губи своя плам.
Душата търси с някой да си пасне,
преди съвсем да угасне...
Мрак, тишина, тъмнина - ...
1.6K 4

Обич непростима

Отивам си, макар отдавна вече
теб да те няма стихнал тук до мен.
Сърцето ми – жадуващо сираче –
опърпано и мърляво съвсем
с очички нежно в мрака те изпраща, ...
1.4K 15

Една старица

Вятърът, скитал
из студените
улици, легна
до нейната врата.
Мракът, изпитал ...
1.4K 26

За последно

Търся те отново с поглед,
а сърцето ти е лед.
Не казвай "помисли и утре ще говорим",
вече няма за какво да се борим.
Сърцето ти е заключена врата, ...
924 1

Снежинка

Снежинке бяла,
защо си толкоз пребледняла?
Как искам в твойте ледени очи да надзърна!
Да те стопя макар - със допир и любов
твойто щастие да върна!
1.9K 6

Пречистване

Пречистване
Очите ми - два чисти облака от болка,
натежават ми - искрено и безутешно.
Две вдишвания и краткият път до теб
в едно безтегловно пространство. ...
942 1

Челесте

Сам сред пиниите в тихия здрач,
аз се спусках, за да те намеря,
сърцето ми - моят палач,
тупаше в пресекулки отмерени.
Много дни аз се губех сред теб, ...
1K 3

Сбогом

Време е аз да затворя вратата,
с миналото да се простя.
Да целуна за сбогом. Да стисна ръката.
За старите грешки да спра да виня.
Да погледна в очите смело, открито. ...
1.1K 1 20

Не можем да избягаме

Аз виждам как зад мен
вратата се затваря
и друг прозорец светва -
за мен просторът се отваря.
Аз чувствам как ме ...
627

Не плачете, моля ви, за мен

Не плачете, моля ви, за мен
Проклета
да е всяка мъка,
заплакала
над сетния ми ден! ...
1.1K 22

Из спомените на една мечка

Жадни протегнаха ръцете,
дюлево дърво да коренят...
Сърцето вика - спрете,
плодовете ще се изменят!
Момчето тихо зарида - ...
780 3

Толкова от мен

Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
1.2K 14

Жартиерите на моята любима

Жартиерите на моята любима
са мярката за всяка нова рима,
щом се покажат изпод полата,
ръце протягам към бедрата...
Наслада неземна за поета ...
739 6

Стига

Шшш, тихо! Успокой се!
Стига вече с тези сълзи!
Колко още ще подхранваш
тез тийнейджърски илюзии?
Стига вече! Опомни се! ...
680

Бяла Муза

Бяла Муза
Уважавам живота на бяла птица,
летяща, пееща, със големи крила.
Прицелвам се. Бум в тиха секунда:
без полет, без песен... Бум в миг на безживотна секунда… ...
830 1

Рима

Всеки ден към нея копая,
всеки ден за нея ридая,
всеки ден само нея желая,
всеки ден и така - до края!
Срещу течението ще плувам, ...
1.6K 3

Сълзите на клоуна

Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки ...
2.3K 4

Усмихване във старото

Усмихване във старото – досада.
Усмихване във старото – забрава.
Усмихване във старото и търсене
на новото във новото остава.
940 1

Как се става голям?

Как се става голям?
Понякога питат ме млади поети:
"Кажете ни, моля, как се става голям?"
А аз отговарям: "Тука май сте объркали -
малък съм още и не мога да знам. ...
929 13

***(посока)

Късно е... дълго потеглям -
чака ме крив път, невървян.
Тъмно е вън. В мен е мръкнало.
А небето е бяло -
сякаш топла тъга. ...
1.8K 28

Скулптор

СКУЛПТОР
Длето забивах във камъка -
раждаще се лицето на жена.
Под острието пламна пламък.
На тялото бях дал - живинка. ...
710 3

... как...?

... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...
1.1K 34

***

Гледам кръглоликата луна.
Заедно я гледаме със тебе.
Влюбени. Щастливи. Замечтани. Да.
Но не можем да се хванем за ръцете...
914 2

Добър вечер, моя уморена любов

Добър вечер, моя уморена любов,
откъде се завръщаш тъй късно?
Бе измислено лято и един птичи зов
те подмами да тръгнеш набързо.
С тесни джинси и със широко сърце ...
1.5K 14

Живот

Гримирах те, живот!
С изкусни пръсти
го направих.
Започнах първо с
фон дьо тен, ...
782 12

Честит имен ден

На Ангел ми приличаш,
а може би си божество,
или същество, което
носи винаги добро.
Затова ти пожелавам да имаш ...
1.4K 1 3

Рингтон за възкръсване

Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите, ...
1.6K 21

Самота

Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...
598 1 2

... за живите

"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
1.3K 29

Защо

Защо
Защо мисълта светът да е по-добър
сега е една малка искрица?
А защо всеки човек е зъл
и надежда за добро грее като далечна звездица? ...
954 2

Любов във черупки

Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...
888 8