Стихове и поезия от съвременни български автори
Без себе си...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...
Огънят - ІІ
3.
Очите ти - о, Боже,
колко са красиви!
Чувствам го по огъня, ...
Да се оплезим на живота си
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
Смрачава се
смрачава се и всичко губи своя плам.
Душата търси с някой да си пасне,
преди съвсем да угасне...
Мрак, тишина, тъмнина - ...
Обич непростима
теб да те няма стихнал тук до мен.
Сърцето ми – жадуващо сираче –
опърпано и мърляво съвсем
с очички нежно в мрака те изпраща, ...
Снежинка
защо си толкоз пребледняла?
Как искам в твойте ледени очи да надзърна!
Да те стопя макар - със допир и любов
твойто щастие да върна!
Пречистване
Очите ми - два чисти облака от болка,
натежават ми - искрено и безутешно.
Две вдишвания и краткият път до теб
в едно безтегловно пространство. ...
Сбогом
с миналото да се простя.
Да целуна за сбогом. Да стисна ръката.
За старите грешки да спра да виня.
Да погледна в очите смело, открито. ...
Толкова от мен
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
Жартиерите на моята любима
са мярката за всяка нова рима,
щом се покажат изпод полата,
ръце протягам към бедрата...
Наслада неземна за поета ...
Стига
Стига вече с тези сълзи!
Колко още ще подхранваш
тез тийнейджърски илюзии?
Стига вече! Опомни се! ...
Сълзите на клоуна
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки ...
... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак. ...
Рингтон за възкръсване
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
от смътното усещане за друга.
А там, във подменюто с смс-ите, ...
Самота
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...
... за живите
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
Защо
Защо мисълта светът да е по-добър
сега е една малка искрица?
А защо всеки човек е зъл
и надежда за добро грее като далечна звездица? ...
Любов във черупки
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...