Стихове и поезия от съвременни български автори
256.7K резултата
С теб до края
Ще разглеждам мълчаливо твоето сърце,
устните ти ще докосвам с парещи ръце,
ще опипвам всяка сянка на лицето ти,
ще се лутам в нежността на миризмата ти.
Пак ще вдишвам всяка твоя дума, ...
устните ти ще докосвам с парещи ръце,
ще опипвам всяка сянка на лицето ти,
ще се лутам в нежността на миризмата ти.
Пак ще вдишвам всяка твоя дума, ...
796
На ръба
На ръба на чашата за вино
Стои онази капчица преминала
През слънцето земята но до мене
Не стигнала за толкова нищожно малко време
И спомените някак си разнищени ...
Стои онази капчица преминала
През слънцето земята но до мене
Не стигнала за толкова нищожно малко време
И спомените някак си разнищени ...
843
5
Ромео и Жулиета
"... защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета..."
Князът на Верона
Не се боях от удар на съдбата, ...
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета..."
Князът на Верона
Не се боях от удар на съдбата, ...
6.4K
5
Забрави ме
Забрави ме, не се обаждаш вече,
а аз си мислех, че го каза на шега...
Усмихвам се и казвам си, човече,
виновна си, че те боли сега.
Но не очаквах, искам да призная, ...
а аз си мислех, че го каза на шега...
Усмихвам се и казвам си, човече,
виновна си, че те боли сега.
Но не очаквах, искам да призная, ...
1.4K
4
Реалност
Дъжд вали, облаци в небето се промъкват,
радостта и светлината на мрака за пореден път отстъпват,
доскоро гледах как луната красива и далечна в небето призрачно стои,
и още се измъчвам - колко далеч те чувствам дори във своите мечти!
Бих те помолил да си спомниш миговете, когато беше с мен, ...
радостта и светлината на мрака за пореден път отстъпват,
доскоро гледах как луната красива и далечна в небето призрачно стои,
и още се измъчвам - колко далеч те чувствам дори във своите мечти!
Бих те помолил да си спомниш миговете, когато беше с мен, ...
789
1
15 живота отлетяха - загубени във Охридското езеро
Отново сме наказани от Бог!
Отново ни връхлита днес трагедия.
15 живота отлетяха -
загубени във Охридското езеро.
Защо се случва винаги така, ...
Отново ни връхлита днес трагедия.
15 живота отлетяха -
загубени във Охридското езеро.
Защо се случва винаги така, ...
1.4K
16
Дъще моя, пусни ме!
Дъще моя, пусни ме!
Не помня вече колко са годините...
А аз съм болката, която хлопа,
и отчаяние със образ на ръце
тресе дървото във шамански ритъм. ...
Не помня вече колко са годините...
А аз съм болката, която хлопа,
и отчаяние със образ на ръце
тресе дървото във шамански ритъм. ...
3.5K
19
Подслушан разговор между Дон Кихот и Санчо Панса
Подслушан разговор
между
Дон Кихот и Санчо Панса
Изпратен до тяхната сродна душа -
една журналистка. ...
между
Дон Кихот и Санчо Панса
Изпратен до тяхната сродна душа -
една журналистка. ...
1.2K
5
Мрак
Лягам вечер и чакам
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак, ...
онази тръпка пак
да ме завладее.
Чудя се, ще изгрее ли
слънцето пак, ...
770
Копнеж
В една частица от времето позволи ми да се скрия,
искам да остана там, нуждая се от таз магия.
Искам пак в тебе да се сгуша, когато всичко беше толкова невинно...
Колко трудно е да продължиш, като умираш да останеш,
ала трябва да вървиш, скоро късно ще стане. ...
искам да остана там, нуждая се от таз магия.
Искам пак в тебе да се сгуша, когато всичко беше толкова невинно...
Колко трудно е да продължиш, като умираш да останеш,
ала трябва да вървиш, скоро късно ще стане. ...
1.3K
Моят затвор
Сърцето ми е килия,
отдавна заключена,
там всичко да крие
добре е научено.
Ти, кой, откъде ...
отдавна заключена,
там всичко да крие
добре е научено.
Ти, кой, откъде ...
1.2K
2
Фрактури
дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо? ...
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо? ...
1.1K
1
Къде е тишината?
Дъждовен ден в очите сини,
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?
Красивото изчезва бързо, ...
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?
Красивото изчезва бързо, ...
904
4
Залез
Внезапно трънлив е незримият път към сърцето:
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...
824
4
