Стихове и поезия от съвременни български автори
Дарил си ти усмивка
или познатото от вчера.
Аз вечно страдам,
правя драма
все не зная – ...
София, София...
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби, ...
Есенните клони
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо. ...
Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив... ...
Някой кара в дъжда (Колело 3)
просто ей така,
през локвите минава
и следи оставя,
и, макар хлъзгав да е този път, ...
Ще се затворя в теб
в най-тъмното ти кътче -
надълбоко, да не ме достигаш!
Нали повика ме
и пожела да бъда с теб - ...
Магията на танца
Аз зная - танцът е магия,
отмора от натрупания стрес.
Грабва те в загадъчна стихия,
понася те със истински финес. ...
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...
Без късмет :))
спънах се от пън,
паднах върху клон,
спуках силикон.
Станах рязко от кревата. ...
Раздяла
Кула пясъчна в дланта се пръсна.
Слънцето изчезна. Вятърът студен
развихри се. Аязмото пресъхна.
Вопли тежки. После... тишина. ...
Душата ми
Душата ми е птица уморена,
забравила е вече да лети.
Душата ми от болка е сломена.
Не казвай нищо - замълчи! ...
Пустиня
без звезда се скитам.
Из пътя безкраен
като лодка залитам...
Без цел и посока - ...
Прозорец към света
пълен с цветя красиви, които на теб да подаря.
За да видя отново най-прекрасните очи - щастливи. Отворени прозорци към света на любовта.
Изпит
то трябва!
По мъжки зъби ще стискам,
нека всичко бързо минава.
Първо минута мълчание, ...
Измислен
Ужасно правдива пародия
на лошо прикрита трагедия,
съвършено фалшива мелодия?
Нима сме безгласни актьори, ...
Причината
на Юлиян
По пътя между сътворението и сега
се срещнахме -
с две римски имена. ...
Ех, да, Живот...
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак, ...