Аз съм леснораним и почти истеричен,
аз съм леснораним, но какво от това.
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй - за минута ...
Да отвържем езиците на камбаните
Поезийо, моя участ нерадна, болко незаличима,
додея ми от твоите цветя и птици
в тресавището на баналните ти треви!
Време е да захвърлиш шарените боици ...
Пак останал е сам на мегданчето,
вече свикнал бе с тази беда,
бяха пак се изпюли във канчето,
дето носеше жива вода.
Цял живот без да търси наградата, ...
С ръце, скръстени в молитва,
пред святата икона падам аз на колене,
а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:
"Господи, върни ми го за ден поне!"
След миг на мъртва тишина, ...
Осъзнавам, че е глупаво да мечтая,
за теб, за любовта.
Осъзнавам, че за теб ридая,
а ти си нямаш понятие от това.
Осъзнавам, че аз съм играчка за забавление, ...
Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти, ...
Спомням си деня, в който
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми. ...
Мислено си сътворихме есен.
Малко дворче. Къщичка в гората.
Пейка дървена от теб скована.
Седнали сме двама под леската.
Пръстите ни вплетени стебла са. ...
… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...
И приятели добри през всички тези дни оставаме,
не се предаваме, живота си един за друг ще даваме
като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.
Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение
и за теб и моите хора аз живота си ще дам, ...
Опитах се да не бъда себе си
и да стана по-обикновена.
Опитах се да се слея с хората
и да правя неща съвсем обикновени.
Опитах се да заменя лицето за друго лице ...