Стихове и поезия от съвременни български автори
Край
Защо не можеш да го разбереш?
Нещо в мен се прекърши,
но не можеш вече болката да спреш.
Стига! Престани! Върви си! ...
Искам да се изтрия...
после пак, наново, да се нарисувам,
но не черно-бяла,
а пастелено-цветна,
като децата... ...
Огледало Любов
че в тях наливам други питиета.
За нея мога песни да запея,
а също да напиша и куплети.
За нея мога тихо да разказвам. ...
Боли
Боли във мен
и болката не отминава,
а само от ден на ден
по-силна става. ...
Залезно...
и тъжна луна,
със синьо небе.
Над пурпурен залез.
Хоризонтът потъва в отблясъци, ...
Светове
традиции, дълбоко пропаднали
в тюркоазено - синьо,
подземни води,
тъмни сенки, ...
Вече друг човек съседът стана
ВЕЧЕ ДРУГ ЧОВЕК СЪСЕДЪТ СТАНА
Един съсед взе, че ми разтрогна брака,
без да знае после какво зло го чака.
Прибра във къщи той жената, ...
Септември
Септември е риж.
Ръждиво разплакан.
Просъсква дъждът.
Небето ръмжи. ...
В един живот...
когато вечерта отсъства
и скита,
и завършва с непрочитане.
Защо оставам вярна, ...
Есента краде
но виждам само мен.
Къде си ти, в този мрачен ден?
Изчезна с есента проклета
и остави мен тук, така клета. ...
Реалност или мит
Искам да отида там да живея!
Кой е той,
защо непознат ми е?
Недостойна ли съм ...
Бедност и богатство
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността. ...
Притча за новия дом
Не опазих своя дом...
Как дълго плаках,
молих се,
копнях... ...
Неизказано
(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.
Винаги ще бъда до теб!)
Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,
как нещо тревожно потрепва с тъга. ...
На хвърлей място
А исках да надскоча себе си.
Притегнала нозе по-близо до земята.
Политам...
Над собственото си, ...
Залез
Щом слънцето залязва
и тъмнината бавно настъпва,
ти се наслаждавай на залеза
и се омайвай, и после си легни, ...
Не...
не пропускай нито миг.
Следвай пътя си,
какъвто ти се определи.
Не изоставяй себе си, ...