Стихове и поезия от съвременни български автори
Жалък
Закрих ти сметката, препълни я, човече!
На кредит вземаш чувства, а в отплата
дори и дума не изричаш вече.
Аз хан ли съм или мотел за тебе? ...
Душата ми до болка разсъблече
Едничък стон в душата ми ранена остави!
Аз дадох всичко свое да си с мен
и днес те гледам все така красив, но отчужден.
Забравено е? Не! Простено? Може би... ...
Не мога и не искам
Не мога и не искам да се променя!
Не искам да забравя, че около мен живеят хора,
че не съм сама в живота.
Че грешат, че се колебаят, че търсят помощ... ...
Любовна магия
че се влюбих имам ли вина?
Колко лошо е да обичаш тайно,
макар и това да е безкрайно.
Ти породи в очите ми блясък ...
И тогава...
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като ...
Където раната остава
нямам място за нова измама,
там силно обичта боли,
но прости, разбери.
Но любовта там не изгасва ...
Надежда
накъде си тръгнала?...
Да търсиш истината
по пътища прашни,
в къщи модерни ...
Пречистване
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят. ...
Някъде, някога?
дружно живели
чичовци, стринки,
вуйчовци, лели.
Цяло семейство ...
"Джобната" Ева
5 твои и 7 мои стъпки
хайку върху пясъка
Мисълта към теб лети...
Сивите павета олекват
от стъпките на хора
и в нощта
неоново звездите само светят ...
S O S
(бедна ми душа̀̀...) -
нещо лошо ако стане,
как ще те теша.
Но не бива. И отчаяна ...
Лицето и очите на жената
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
Критика към хода на днешната мода
Битува нещо грешно,
(за мене даже смешно)
повличащо народа
(отделна сал’ порода) ...
Речен човек
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...
Спокойствието го няма
надявах се да спра да живея в лъжа,
исках да мога свободно да живея,
мечтаех, но спрях из облаците да се рея.
Спях спокойно някога, преди, ...