Внезапно трънлив е незримият път към сърцето:
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...
Тайните са скрити в свойте тайни,
загадките са скрити в свойте светове.
Аз съм скрит зад своето сърце,
същността е заключена
между стени от ледове. ...
Петлите ги заклахме на разсъмване -
и замириса селото на кръв.
Убихме с тях душите си на съмване -
в курбан принесохме ги - като стръв.
На църквата камбаната е глуха. ...
Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта, ...
Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.
Отново изгаряш, изправен пред болката.
Катериш скалите, търсейки нещото
и пак си накрая на обиколката!
Тръгваш за нова, макар и без сили, ...
Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден. ...
Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна ... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в ... нашето огнище. ...
Не те обичам, защото си красив.
Обичам те, защото си себе си.
Не те обичам, защото ме караш да плача.
Обичам те, защото винаги, когато го правя, държиш ръката ми.
Не те обичам, защото се смееш с мен. ...
С думи я разпънахме на кръст,
всичките ù дрехи ù обрахме,
оставихме я унижена и с дива мъст
пред нейното нещастие не спряхме.
Но тя бе търпелива и добра, ...
Понякога се будиш изпотен и с вик,
изплашен пак от черно-бели сънища.
Кошмарът се преплита в един изтъркан миг
и моето име прошепваш в просъница.
И идвам в съня ти с разпилени коси, ...
Не трябва да си тръгваш
със поглед, който удължава сенките,
със думите, които се надлъгват,
че в сряда свършва лятото.
За бога, не разстройвай птиците! ...
Запази ми място в сърцето си.
Аз няма да заемам много. Не искам много.
А само едно малко местенце - най-скришното.
За да не ме забележи никой.
И да не ми завиди, че съм там. В сърцето ти. ...
Задушница
В памет на моя поетичен брат Радко
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная
за незримо и видимо. И дали запетая
е денят безтегловен с примка стръмна и ловка ...
Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...
Пределно ясна, гледката ужасна...
тежи ми... мислех, че мога да нося.
Греша ли, като опитвам,
като аз гърба си наранявам..
греша ли, питам... като все се надявам? ...