Стихове и поезия от съвременни български автори
Човек
но сърцето ми не бие,
то няма сили...
Аз гледам и така разбирам,
че няма смисъл мойто съществуване. ...
Пред паметника на Васил Левски
изправен героят стои
на стража и с обич синовна
над род и родината бди.
С патина зелено-кафява ...
Ти, Който Си
Мериш ни с различни мярки,
но пак на същия кантар,
не гледаш в дрехите ни ярки,
а във сърдечния хастар! ...
Седока (детство)
по стената притичват.
През смях към тях стремят се
малки ръчички.
Забавен спомен нахлу. ...
Аз си имам хоби да дера лисици
да дера лисици,
като си представям
че са политици!
Като си представя, ...
Юбилейно
Художникът Петър Ръсовски
на 70 години - честито!
Отминаха нашите млади години.
През прозореца наднича старостта. ...
* * *
с тишината на нощта.
А восъкът доволно се разлива
върху листа вместо
дежурното мастило. ...
Сън
Теб, мен, нас... Мечти. Желания. Надежди. Всичко. Но и нищо.
Ден, седмица, месец. Сънувам. Все един и същи сън.
Себе си сънувам, сякаш бягам, крия се. От всичко и от всички.
Тръгвам и се връщам. И все същото е - сън. ...
Черен сън
кавал едвам доловим в далечината,
овчар загубил си следата -
пленникът на самотата.
И нещо, тъй просто ти тежи, ...
На децата им трябва разбиране
като слънце искащ да грее:
„Без криле е оставал всеки юнак,
нямащ сили на твърд да живее!”
Бих му казал и още много неща, ...
Тя
с огромни, перлени сълзи.
Рухва облак с тази капка,
плачат с нея сините вълни!
Тя прегръща още кукла, ...
мама Мецана
вкъщи весела и засмяна.
Прегърна всичките си мечета,
потупа ги по техните гръбчета.
После смъмри най-малкото, ...
Краят на краищата
Денят умира, взима надеждите ни…
Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…
Ден подир ден, нощ не спират!
Пътят сега пред нас с тръни обсипан е ...
Прогледнах
доскоро се борех за теб, но уви,
Сега прогледнах и всичко разбрах.
В очите ти празни, наскоро видях -
друго момиче, други мечти... ...