Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.
Но недей пак, ...
Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон
и с най-романтичната музика?
Помниш ли лудия, есенен вятър, ...
Мамичко, какво да пожелая
за празника ти – твоя ден рожден?
От тебе още много се нуждая,
съкровище си, маменце, за мен.
Сърцето приеми ми за подарък. ...
Познавам този тъжен жест,
когато скриваш устни от целувката ми.
Познавам тихия ти поглед,
мълчащ и скитащ се из стаята,
щом прося пак да изречеш: „Обичам те." ...
И нека пак залъжем себе си, че всичко е било
наистина, а не насън, защото чувствата,
които ти ми даваш, са много повече
от истината, която често залъгва
пленените от щастие души, ...
Светлините преплитат се в нощта.
Градът блести. Едни и същи локви -
един и същи дъжд. Дано да те намеря
някъде там, някой ден. И пак в същия
дъжд да стоиш до мен. Да те целуна ...
Често разлюляваш земята под краката ми.
На челото ми графирана е силата,
но истината е, че детска слабост крие се в душата ми.
И страхът се лее от очите, че любовта ти е оная гнилата.
За светец дори не съм мечтала, ...
Дали съм лоша? Няма как да знам!
Дали добра съм? Няма как да бъда!
Но храм на лудостта е моят храм,
от който всеки скитник ще изпъдя.
Когато искам, мога да лекувам ...
Гледам все пред мене снимки две стоят
и две жени ме гледат - съдят и мълчат.
Съвест моя? Не, по-скоро не разбрали,
две жени ме съдят, но мълчат.
Аз познах ги тези две красиви дами ...
Не си до мен - далече си, далече,
на чуждо място сред студени хора,
душичка - цвете си - ти, мъничко човече,
не се предавай - ще ти бъда аз опора.
Със твойте сладки устни шепне ми морето, ...
Дали си ти онзи, който тъй отдавна чаках,
или пак излъгана ще бъда в своите мечти.
Отидоха си всичките надежди,
твърде наранявана оказах се, уви...
И сега ти нямаш и представа, ти дори не знаеш ...
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
Отново се оставих да бъда прелъстена,
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност. ...