Стихове и поезия от съвременни български автори
Направи да мечтая
игра, мили, не ти са ясни.
Зъзне телефона
от лъжливи обещания;
от заучени фрази; ...
Романтично-приморско
А камъните - не.
И тя стои на кея,
с отвити колене.
На запад червенее. ...
Оптимистично
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...
Хората на изкуството
Една палитра със бои,
писалка, лист, китара, сцена
и чаша вино... може би!
Кое вдъхновява твореца? ...
Кой съм аз
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам, ...
Без пошлост
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...
Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...
На море
Боже, колко е добре
да си без децата на море.
По-сини са вълните даже,
когато мацката гърба ти маже. ...
Сама
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.
Сега отново съм сама, ...
Сега те няма
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...
Кубинки
КУБИНКИ
О, миризливи кубинки,
купени за жълти стотинки!
Модерни, деликатни ...
Единственият
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин ...
Винаги ще ми липсваш
Поглеждам навън... Слънцето погали нежно лицето ми.
Приказен сън се разхождаше през нощта без почивка...
Пак същият чуден сън, в който ти живееш в сърцето ми.
... КРАЙ!!! Мисля, че нямам какво повече да кажа... ...
Прегръдка на спомени...
в миналото ме връщат.
С пипалата си студени
бавно ме прегръщат.
Прегръдка на спомени, ...
Огън в сърцето
Аз исках да кажа: "Ще успея!
Ще те забравя и поне за миг
за теб ще спра да копнея!"
Но, в тъмнината, чуваше се само вик... ...
Недочетено писмо
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.
На вратата се почуква тихо. ...
Време за стихове
а умората тялото тегли
на любимия към прегръдките топли
и тишината отвсякъде дебне;
когато детето като ангелче спи, ...