Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Предзалезно

Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.
Сега е късно огън да запаля – ...

voda

Поезия » Любовна

1K 16

Златен

Само, защото съм жив
и мисълта ми с теб не се разделя,
търся тялото ти, като див
петел със луда крава мисли да споделя.
Само, защото съм златен, ...

ki4erini

Поезия » Друга

2.1K 2

Нагаута (пусто село)

Село самотно,
без живот останало.
Къде са всички?
По чужди земи са.
Родната стряха ...

rarebird

Поезия » Източни форми

796 2

Боли

Любовта е болка...
Боли ме, защото те обичам...
Защо ми причиняваш това?...
Без тебе не мога...
И с тебе не мога... ...

_DjulkA_

Поезия » Любовна

1.2K 2

Огнище

О Г Н И Щ Е
Аз изстинах.
Въглен не остана.
Обичта ми -
пепел разпиляна. ...

bardluna

Поезия

868 4

Бира, мечти и още нещо...

Бирата е хладна и жадна,
жадна за млади мечти,
мечти творени негласно,
негласно цигара гори.
Хората немъдри и благи, ...

Jovial

Поезия

792 2

Защо те няма?

"Къде си ти? Не свети твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама."
Веселен Ханчев
"Къде си ти - не свети твойта стая!"
Аз знам! Може би си някъде навън, ...

vercheto

Поезия » Любовна

2.3K 1

Вместо обещание

Аз няма да свалям звезди от небето.
И няма да прося за обич насила.
Ще стрелям по теб с любовта на сърцето,
където гнездо от надежда е свила!
Аз няма да падна пред теб на колене. ...

liri4en

Поезия

924 4

Тишина

Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...

juliet007

Поезия

1.1K 10

Завръщане

И ето, днес се завръщам във вкъщи,
сякаш вчера бе преди години
и за хляб аз отивах, но всъщност
във хамбара пак нямаше никой.
И ето, днес този спомен ненужен - ...

Fontaine

Поезия

691 2

Животът през моите очи

Ден след ден
животът се променя,
случват се неща,
които не зависят от нас...
Гоним любовта, ...

stifito

Поезия

1.1K

Забравен в ракла от любов

Снимай въздуха на твоето отсъствие.
Дихание от болка прималяла.
Снимай как любов разкъсва ме,
всеки миг след нашата раздяла.
Снимай мисъл тежка как гори ...

Dally_B

Поезия

967 1

Защо

Защо
Защо и докога ще се делим на ние и вие?
Кой и защо го налага това?
Докога ще се заливаме с мръсна помия?
Докога? Кажете, моля! Докога? ...

assen_stefanov

Поезия » Гражданска

851 1 7

Lexotan

От съня ми - овцата с черно руно, може би Смъртта,
болезнена, не като хладкия студ на лексотана:
розов облак, разбит в хълмове от памук и аз сред него,
толкова спокоен, за кратко, за една нощ, за себе си само...
без съзнанието за време, макар и за една нощ; ...

cloudmaker

Поезия

1.1K 6

Жилаво, върбово

Как искам в сънищата ти да крача,
държейки здраво твоята ръка,
по уличката малка, тъй позната,
със дъхавата цъфнала липа
и пейка - стара, вехта, ...

тюркоаз

Поезия » Философска

764 12

Временно понятие

Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.
Докоснах със върха на пръстите челото ти. ...

Nella_gold

Поезия

732 1 4

Почти автопортрет...

>>> Благодаря ти за Честитката, Дари! (ееееей, голема си муза, ша знаиш!...)
Зер нежна съм си!... (Ба! Ревнива котка!)
А пък раздвижа ли си кръшната походка
и туря ли ръце на свойта талия...
направо си е да се "чупиш" във Италия! ...

andrina_mark

Поезия » Хумористична

2.1K 33

Просъници~

Изгубвам се в очите ти...
Не се намирам с дни -
понякога!
Там ли са скритите истини?
Кажете кого да попитам!?... ...

Little_black_dress

Поезия

1K 2

Вечер

Тъгува душата
за присъствие.
Тъгува тялото
за отсъствие.
Днес съм, ...

Gial

Поезия » Друга

1.2K 3

Сладка смърт (Моят грях)

Ще запаля тези чаршафи навън под дъжда
с надежда да измия похотта от тях.
А себе си как ще избавя, не знам...
От твоя огън на капки горя.
Косите ми ухаят на грях, ...

lofenasko

Поезия

1.1K 5

По покривите - плачат утрини

По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти ...

~iSkRiCa~

Поезия » Любовна

1.3K 8

Ние нямаме нищо

Догаря свещта, която запалих,
а с това и нашата надежда залязва
спомена никога не забравих,
спомена, който сърцето ранява.
Дни на голяма скръб ни тежат, ...

ville_valo_brc

Поезия » Друга

732 1

От себе си

От себе си ти давам -
от мислите, душата си ти подарявам.
Неосъзнато, може би дори наивно,
повярвах в тебе безпричинно...
Губя се, пропадам, изправям се и продължавам, ...

enfant

Поезия

980 3

На гости

О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха, ...

wola

Поезия

1.1K 2

Заедно

Заедно
Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота. ...

Veronisia

Поезия » Любовна

1.3K 3

Детето на лъва

Искам вселена
от малки неща,
поляни слънца...
потоци от мляко,
потекли в небе ...

VeseliQ

Поезия

1.3K 1

Есен в очите ти

Есен в очите ти
Открих те при старата любов -
самотен в ъгъла стоеше..
Като есен - тъжен за живот -
лист по лист броеше. ...

Nedislava

Поезия » Любовна

1.1K 1

* * *

С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.
Но този път рани го смъртоносно, ...

krasini

Поезия

722 2

Научена да мрази

Потъпка гордостта ú. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.
Забързано прибра се във дома си. ...

marielavip

Поезия

3.6K 4 27

"... по-силно е от вричане..."

***
танцуваме...
за кой ли път
поставям
дланите си ...

beti

Поезия

1.1K 12

Душевни терзания

Нещастни хора. Видни лицемери.
И те ни управляват. И нехаят.
И сякаш някъде са ни намерили.
Омръзна ми. Да сложим края.
Така се и отнасят с нас, отрепките. ...

kolonal

Поезия

972

За Нея

Вятърът свисти край къщата,
край затворената й врата.
И ти напомня за могъщата,
за най-красива жена.
А нощното небе напомня ...

BaBsYyY_SeXyYy

Поезия

973

Надежда

Пак неистови борби за живот достоен.
Несправедливостта във мене сътвори
ненавистта към хората.
Любовта дали ще промени
възгледите, затвърдени с времето. ...

FlyingSlipper

Поезия

1.1K 1

Приятели

Къде сте вий сега,
не сте със мене вече, а?!
Приятели се наричахте
и на вярност вричахте...
Но накрая пак сама ...

Hop4eTo

Поезия » Друга

1.3K 1

Можеш ли?

Можеш ли?
Можеш ли да се изкажеш честно?
Измисляш, лъжеш.
Декор-мастило съпоставяш
с ритъма на часовете, ...

bratan

Поезия

730 2

Земният прах

Земният прах
"Мы землю вертели назад,
бъла дело с начала"...
В. Висоцки
В нашите ръце е съдбата, ...

WIK

Поезия » Философска

805 1

* * *

На баба си приличам
Мойта баба Дара
всеки ден ми се кара:
ту ръцете неизмити
или се промъквам ...

stoqnka_atanasova

Поезия » За деца

980 1

Хайку

>
>
> * * *
>
> ...

geowid

Поезия » Източни форми

921 4

Лъжкиня

Тръгни си,
без да се обръщаш.
Дори да крещя след теб,
ти ме проклинай.
Тръгни си, ...

jinjifilota

Поезия » Любовна

1.6K 1 3

В единствено число

В единствено число
Не скривай своите ръце
от вятъра и слънцето!
Един път е тъмно,
един път е светло. ...

Dimonas

Поезия » Философска

955

Стихове и поезия от съвременни български автори

Предзалезно

Златен

Нагаута (пусто село)

Боли

Огнище

Бира, мечти и още нещо...

Защо те няма?

Вместо обещание

Тишина

Завръщане

Животът през моите очи

Забравен в ракла от любов

Защо

Lexotan

Жилаво, върбово

Временно понятие

Почти автопортрет...

Просъници~

Вечер

Сладка смърт (Моят грях)

По покривите - плачат утрини

Ние нямаме нищо

От себе си

На гости

Заедно

Детето на лъва

Есен в очите ти

* * *

Научена да мрази

"... по-силно е от вричане..."

Душевни терзания

За Нея

Надежда

Приятели

Можеш ли?

Земният прах

* * *

Хайку

Лъжкиня

В единствено число

Опашка