Стихове и поезия от съвременни български автори
Такива работи
ей тъй в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушаш.
Не мога да се отърва ...
Размисли пред вратата
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева ...
Седока (пролетно)
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...
Признание
Харесвам те по образ, харесвам и твоята осанка.
Признавам си, имам и известно влечение към теб.
Но ще можем ли да живеем заедно-двамката,
да делим радост, мъка и последното къшейче хляб? ...
Походът...
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...
Като колаж от безмислици
живеем в своята карикатура.
Някой за добро се бори,
друг бъдещето му рисува.
Като колаж от безмислици, ...
Празен лист
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...
Oбичам те с изгрева, обичам те със залеза
обичам те със залеза.
Обичам те с на слънцето лъчите.
Обичам те с блясъка на звездите.
Обичам те с изгрева, ...
Втора в живота ти
премаляла от болката сладка!
Да усещам всеки удар на сърцето ти,
да ме целуваш... дори и за кратко!
Искам пак да потъна в гласа ти, ...
Спаси ме!
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш ...
Искам
в петата ти.
Да ме чувстваш
като болка сладка,
идвайки към мен. ...
Любима болка
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...
Откровение
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора? ...
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...
Затова ще си трая
И докога?!
А ти,
в краткия миг
на мълчание ...
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
Уча се
Уча се като падна,
да стана с гордо вдигната
глава.
Уча се да приемам, ...
Като отворена книга...
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...
Истина
и не исках да страдам отново,
в собствен свят си живеех,
заключен от всякаква злоба.
Прекарвах дните самотно, ...
Perrhannoyyah (2006)
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
Нашата земя
пътека на знание и светлина,
развълнувана от чудесата,
с които е покрит света.
Едва ли някога ще мога ...