Стихове и поезия от съвременни български автори
Няма такова
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
No comment!
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Нейде там
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...
Не, потребен
душата обезсиля, а и зове смъртта.
Пък ако даже шавнеш - затъваш бързо
под спомените бледи - останки от живот.
Тогава поглед свеждаш към чашата с кафе ...
Напуснах долината на сълзите
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...
Парадоксално
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...
* * *
В носната си кърпа крия
секретите на зимата.
+ + +
тежкият сняг ...
Маски
(диалог между две "маски" на митинга)
- Да носиш маска е удобно -
зад нея ще прикриеш лесно
душа продажна и безчестна. ...
Понякога... само понякога...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...
Здрав съм!
Пращат ме тука, незнайно защо.
Ама, да знаеш, че хубаво стана -
тъкмо ще чуеш за мойто тегло.
Ей, това женските, докторе... Страшно! ...
Драсканици по стените
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
Сенки
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
Мисли край морето
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
Жулиета
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце... ...
Раздяла
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.
Часовникът не спира да тиктака, ...
След Мен
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...
Жестока
Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна... ...
Аборт
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха. ...