Стихове и поезия от съвременни български автори
Жената, сбъднала мечтите си...
Ужасно сладко.
Екстазно се напиваше с сълзите си.
Разпъна се.
Съвсем самичка. ...
Някой луд зад прозореца
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг ...
Помниш ли
тихия залез над морните морски вълни?
Алени пламъци бяха обагрили
светлия поглед на твоите лазурни очи.
Помниш ли още прохладните вечери, ...
Да нахлуеш ...
Да нахлуеш в нечий свят,
с пера на черно-бяла птица,
питаща се "той" ли беше Той,
след всяко прелетно отлитане... ...
Весело стихче
кръгло като балонче.
Мечтата му била
да бъде първото слонче,
полетяло като балонче... ...
Завеса
да яхна нощните бездни,
с никой не съм се допитвал
има ли съд и възмездие,
защото надничам безсрамно ...
Дали съм забравил
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни, ...
За демона в мен
и нададох жалък стон,
но замлъкнах в гордостта си
и потънах в своя трон...
Грозен, алчен и циничен, ...
Приятелски съвет
Приятелко любима, защо плачеш сега?
Пак си се влюбила в най-заблудения!
Той не те поглежда, нали?
А твоето сърце за него крещи... ...
Mрак
това е моята душа!
А в ъгъла...
стои самотна тя.
Стои и дебне - ...
Съдба! Самота! Смърт!
След безброй деца, чийто дъх отне,
майчински целуна мойте устни
и прекърши детското сърце.
Самота - Аз съм твоят нов жених! ...
Любов ли е?
ти изпълваш моя час!
Гушкайки се ти във мен,
правиш този миг благословен!
Имайки те сега до мен, ...
Идиот
Духовно ударих два-три акорда,
надменно изгледах телефонния звън,
небрежно си тръснах надясно бретона,
това е да имаш ти собствен стил. ...
Страшно е...
Ода за пенсията
Дали наистина те има?
Или си приказка, с която
живеем на една заплата?
Към тебе, Пенсийо заветна, ...